Томас Энгер - Фантомна болка

— И така — казва Пули и внимателно сръбва от чая си. — Предполагам, че си открил…

— Преди да говорим за това — прекъсва го Хенинг, — имам един въпрос. Всъщност не толкова въпрос, колкото условие. Ако искаш да ти помогна или да се опитам да ти помогна, първо трябва да ми дадеш нещо.

Пули оставя чашата на масичката и се усмихва.

— Да ти дам нещо?

— Когато ми се обади миналата събота, ти каза, че знаеш нещо за смъртта на сина ми. Искам да знам дали мога да ти имам доверие. Искам да знам дали казваш истината, или просто ме разиграваш.

— Мисля, че не си ме разбрал правилно — отговаря Пули и го поглежда снизходително.

— Разбрах те много добре. Имаш нужда от помощта ми. Аз имам нужда от твоята. Дай ми нещо, каквото и да било, което мога да проверя, за да знам, че казваш истината.

Пули го поглежда невярващо, но не казва нищо.

— Каква гаранция имам, че след като ти помогна, ще ми кажеш това, което искам да знам? — продължава Хенинг.

— Имаш думата ми.

— Това е много хубаво, но аз нямам представа колко държиш на думата и на честта си, особено при положение че нямаш нищо за губене. Освен това се обади на мен — на един репортер, който не е работил кой знае колко през последните няколко години. Това ме изпълва с подозрения. Знаел си за смъртта на сина ми и за пожара, така че защо да не размахаш един огромен морков пред лицето ми? От къде мога да бъда сигурен, че не ме разиграваш просто защото ти е писнало да киснеш зад решетките? Искам да знам дали всичко това е просто една измама, Пули.

Той отпива от чая си и оставя чашата на масичката.

— Ако сега ти кажа всичко, което знам, няма да имаш причина да ми помогнеш.

— Ако си невинен, ще имам. Не бих оставил един невинен човек да изгние в затвора.

Пули отново се усмихва.

— Не мога да чакам толкова дълго.

— Какво имаш предвид?

— Ако ти разкрия всичко днес, ще хукнеш по следите и напълно ще забравиш за мен. Освен това не съм сигурен, че ако започнеш да разследваш смъртта на сина си, ще стигнеш много далече. А ако стигнеш, най-вероятно ще те убият.

Хенинг поглежда Пули.

— Значи говорим за опасни хора?

— А ти какво мислиш? Каква полза ще имам от теб, ако те ликвидират? Освен това нямам много време. Обжалването на присъдата ми започва след броени дни.

— Ок, разбирам това, но…

— Валеше — казва Пули. — През онази нощ.

Хенинг го гледа няколко секунди, след което изсумтява.

— Благодаря. Вече знаех това. Всеки би могъл да открие дали е валяло.

— В нощта на пожара аз седях в кола, паркирана пред апартамента ти. Чистачките бяха включени през цялото време.

— Защо си бил там?

— В момента това не е важно. Въпросът не е защо съм бил там.

— А какво?

— Въпросът е, че видях някого, който нямаше работа там, да влиза в двора на сградата.

Стомахът на Хенинг се свива на кълбо.

— Откъде знаеш, че е не е имал работа там?

— Защото знам кой е.

Кръвта на Хенинг изстива.

— Кой е?

Пули се усмихва.

— Мисля, че казах достатъчно засега.

— Не, това не е достатъчно! От къде знаеш, че не е имал причина да бъде там?

Пули въздъхва.

— Не живееше там и доколкото знам не познаваше никого от живущите в сградата. Кварталът не беше от негов тип.

— Но е познавал мен или е знаел кой съм?

Пули извръща поглед, след което сръбва от чая си.

— Не знам.

— Хайде, разбира се, че знаеш. Виждам го в очите ти.

— Не.

Хенинг го гледа дълго време.

— От къде знаеше, че живеех там?

— А?

— Каза, че си седял пред апартамента ми и си знаел, че съм живеел там. От къде си знаел?

— На следващия ден прочетох за теб във вестника. Събрах две и две.

— Добре — казва неохотно Хенинг. — Но този мъж… откъде го познаваш?

— Казах достатъчно.

— Не.

— Повече няма да ти кажа.

— Как е влязъл?

— А?

— В двора. С взлом? С ключ? Или е позвънил на някой звънец?

— Беше ми трудно да видя от мястото, където се намирах. Но успя да влезе. И това е всичко, което ще ти кажа. Засега.

— Носеше ли нещо?

Пули отново въздъхва.

— Чанта.

— Черна? Синя? Бяла?

— Не знам. Беше тъмно. И това е всичко.

Хенинг отново изсумтява.

— От къде да знам, че не си измисляш всичко това?

— Лъжец ли ме наричаш?

— Не точно. Но имаме проблем. Не мога да проверя това, което ми казваш. Мъж, който влиза в двора на сградата? Хайде, Пули. Трябва да ми дадеш повече от това.

— Казвам ти истината.

— Така ли?

— Погледни ме — казва Пули и се обляга агресивно напред. — Приличам ли ти на лъжец?