Томас Энгер - Фантомна болка

Няколко секунди Отнес го гледа, след което кимва.

— Защо смятате така?

— Защото Туре умее да върти хората на пръста си. И освен това лъже за най-различни неща.

Хенинг изтръпва.

— Като например?

— Какво ли не. От малки бели лъжи до големи измами. Видар много се дразнеше от това. Когато основа „Сила & респект“, Туре се съгласи да му помогне. Но всеки път, когато Видар го питаше дали е свършил нещо, дали е взел някоя пратка или позвънил на някой номер, Туре казваше, че го е направил, но после се оказваше, че го е излъгал. Случваше се постоянно.

Стомахът на Хенинг се е свил на кълбо.

— Имаше и много други случаи. Билети за кино, хотелски стаи. Веднъж Видар искаше да помогне на един свой приятел музикант, който си търсеше място, където да репетира. Туре каза, че ще уреди нещата. Няколко дни по-късно Видар го попита дали го е направил и Туре го увери, че се е погрижил за всичко. Но когато музикантът отишъл на адреса, там вече репетирали други хора, които дори не били чували за Туре.

Тя клати глава.

— Подобни хора много ме дразнят — обявява тя.

Хенинг кимва и си мисли: „Ако лъжеш за малки неща, значи ще лъжеш и за големи.“ Той отново е завладян от чувството, че Пули го манипулира.

— Познавате ли Роберт ван Дерксен?

Отнес изсумтява.

— Виждал ли сте неговия профил във Facebook? — пита тя.

— Не съм регистриран във Facebook.

— Качил е впечатляващи свои снимки. Гол до кръста и намазан с олио.

Тя клати отвратено глава.

Хенинг се сеща за снимките на ван Дерксен, които е откри в www.hardenever.no.

— Значи обича да се фука?

— О, да. И е пълен женкар. Дори се опита да свали мен.

След като приключват разговора си и се сбогуват, Хенинг заключва, че Отнес все още изпитва болка, но вече се е примирила със смъртта на Фел. Липсва омраза в очите й, докато са говорили за Туре. Нито когато са обсъждали Брулениус. И той се съмнява, че тя би държала самоличността на убиеца на Брулениус в тайна — особено ако може да спечели един милион крони, съобщавайки я на полицията.

Следобедът е топъл и приятен и Хенинг решава да се върне пеша в Грюнерльока. Отнема му около час. След това прекарва още двадесет минути под душа, изяжда една препечена филийка с масло и мармалад и сяда пред компютъра, за да провери пощата си. Има 128 нови писма. Хайди Шус му е изпратила циркулиращо писмо, пълно с директиви и препоръки. Грижливо съставеният текст изчезва след едно кликване от страна на Хенинг. Той веднага се чувства по-добре. Настроението му се подобрява още повече, когато отваря имейла, изпратен от затвора „Осло“.

„От: Кнут Улав Нордбьо, kon@kriminalomsorg.no

Относно: молба за посещение, Туре Пули

До: Хенинг Юл, henning.juul@123news.no

Молбата ви беше обработена и имате разрешение да посетите затворника.

Има голям медиен интерес към обжалването на присъдата, но Туре заяви, че иска да се срещне с вас възможно най-скоро. Ако сте на разположение утре, вторник, той би искал да дойдете в десет часа сутринта.

С уважение:

„Възможно най-скоро — мисли Хенинг и се усмихва доволно. — Може би най-накрая ще получа отговори.“

Вестник „Афтенпостен“ лежи на изтривалката пред входната врата. Турлайф го взима и бързо го разлиства, но не открива рубрика „Вашето мнение“ никъде — нито на последната страница, нито където и да било. Прелиства вестника отново, в случай че е твърде сънен, но резултатът е същият.

Носи вестника на Елизабет, която все още се излежава в леглото.

— Сигурна ли си, че беше „Афтенпостен“?

— А? — изсумтява тя под завивките.

— „Афтенпостен“. Не мога да намеря интервюто ти.

Елизабет се отвива и го поглежда. Очите й са две тесни цепки.

— Сигурен ли си? — промърморва тя и се прозява.

— Два пъти го прелистих.

Дава й вестника. Елизабет сяда в леглото и започва да го прелиства. Вместо да я чака да приключи, Турлайф отива в кухнята, намира един филтър и включва кафе-машината. Малко след това Елизабет влиза при него.

— И аз не го намерих.

— Сигурна ли си, че беше „Афтенпостен“?

Тя се замисля.

— Почти. Може би не е било за днешното издание — казва тя и пак се прозява. — Може би няма рубрика „Вашето мнение“ във всеки брой и интервюто ще излезе утре.

Възможно е нещата да са се променили от дните, през които Турлайф е кръстосвал улиците на Айдсвол, предлагайки на случайни хора да ги интервюира. Повечето категорично са отказвали да бъдат снимани и да отговарят на малоумните въпроси, съчинени от редакторския отдел. Но винаги, когато е било негово задължение да интервюира хора за рубриката „Вашето мнение“, тя е била пускана на следващия ден. Обикновено това е последното нещо, което е правил, преди да си тръгне от редакцията.