Томас Энгер - Фантомна болка

Но Елизабет сигурно е права. Най-вероятно са преместили рубриката и тя ще бъде пусната утре или по-късно през седмицата. Турлайф започва да прави сандвичи за всички.

— Вчера обади ли се за алармата? — пита Елизабет.

— А?

— Алармата против крадци. Трябва да я поправим.

— А, да. Не, забравих.

— Не забравяй днес, моля те.

Във всеки един момент в затвор „Осло“ живеят 392 затворника, разделени между Бутсен, Байерен и Стифинерн, или с други думи крило „А“, „В“ и „С“. Хенинг трябва да посети Бутсен — огромна тухлена сграда с крила, разперени като перките на вентилатор. Затворът и особено неговият главен вход са познати на повечето норвежци от прочутите филми за бандата на Улсен, които обикновено започват с кадър на Егон Улсен, който излиза от затвора и тръгва надолу по главния булевард, вече планирал следващия си удар.

Сега Хенинг върви по същия булевард и чувства как пулсът му се учестява. Обикновено не се притеснява преди интервюта, но днес е различно.

Тази сутрин Хайди Шус е приветствала идеята му да разговаря с Пули и дори е обявила, че самата тя е смятала да го предложи, но никой на сутрешната планьорка, дори Ивер, не й вярва. Хенинг напълно е забравил опита на Хайди да си припише заслугата за неговата идея, когато натиска копчето на интеркома, и се представя. Няколко секунди по-късно тежките метални врати се отварят. Посреща го мъж с дънки и сива риза, който се представя като Кнут Улав Нордбьо. Има къса коса, леко посивяла по слепоочията, но грижливо сресана на път. Няма брада, а кожата му е леко зачервена и осеяна с малки петънца и бенки. Нордбьо ухае на никотин и вчерашен алкохол. „Червено вино“ — мисли си Хенинг.

Двамата влизат в затвора и мъжът го повежда към стълбище. Слизат на долния етаж и Нордбьо му показва закачалка, където да окачи якето си. Хенинг предава мобилния си телефон и журналистическата си карта, след което Нордбьо хлътва в една стая. Малко по-късно се връща с малка пластмасова карта, на която пише „ПОСЕТИТЕЛ“. Хенинг я забожда на ризата си.

— Готови сме — казва Нордбьо и повежда Хенинг към помещението за свиждания, като преди това трябва да минат през две тежки метални врати.

— Това е всичко? — пита Хенинг изненадано. — Без претърсвания, инструкции и така нататък?

— Да — отговаря Нордбьо. — Наказателно-процесуалният кодекс дава право на всеки затворник да се среща с представители на пресата, които да разгласят неговия или нейния случай. А системата е основана на доверие.

— Но на теория аз мога да внеса всичко в затвора?

— Можете. Но бихме предпочели да не го правите — усмихва се Нордбьо. — Изчакайте тук, аз ще отида да доведа Туре.

— Ок.

Хенинг влиза в малката, тясна стая за свиждания. Подът е покрит със сив линолеум, а стените са боядисани в жълто. Пред единствения прозорец виси светлозелено перде. Черният кожен диван под прозореца изглежда удобен, а срещу него има кресло. До дивана има малка масичка и високо, прашно растение в саксия. В единия край на стаята Хенинг зърва малка, тъжна на вид кутия, пълна с пластмасови играчки. Той отваря зеления шкаф до кутията и вижда избелели зелени чаршафи и кърпи.

Не след дълго чува стъпки. Първи се появява Нордбьо.

— Ще ви оставя да говорите насаме — казва той и се усмихва. Хенинг кимва благодарно. Нордбьо отстъпва встрани, правейки път на великана, който влиза в стаята. Хенинг с мъка потиска желанието си да го засипе с въпроси. Вместо това го зяпва изненадано. Туре Пули е почти неузнаваем. Отслабнал е с поне петнадесет килограма. Крачките му са несигурни. Носи червена бейзболна шапка, която не подхожда на останалите му дрехи — зелена риза и синьо долнище на анцуг.

Хенинг пристъпва към него, мислейки за всичко, което е прочел и научил за Туре Пули през последните няколко дни. Събирачът на дългове, бизнесменът, приятелят, лъжецът. Кой от тези хора е пред него сега?

Пули прехвърля димяща чаша чай от дясната си ръка в лявата и се ръкува с Хенинг, който го поглежда право в очите.

— Здравейте — казва той. — Хенинг Юл.

Ръкостискането на Пули е топло и силно.

— Значи така изглеждаш — казва той.

— Какво очакваше?

— Ами всъщност не знам.

— Повечето хора се смущават, когато видят лицето ми.

— Виждал съм и по-ужасни неща.

Пули минава покрай него и сяда на кожения диван под прозореца, а Хенинг се настанява на креслото срещу него. Пули няколко пъти топва торбичката чай в горещата вода. Движенията му са грациозни и премерени. Вдигнал е ръкавите на ризата си до лактите и Хенинг забелязва татуировка на женско лице с дълга, къдрава коса. Обикновено Пули има тен, но днес кожата му е бледа. Той сваля бейзболната си шапка и се почесва по плешивия скалп, след което отново я слага на главата си.