Томас Энгер - Фантомна болка

— Да.

— Видар на практика ги завличаше от улицата. На погребението му имаше опашка, която стигаше чак до гробищата. В църквата нямаше място. Видар имаше толкова много приятели.

Гласът й става по-уверен с всяка изречена дума.

— Имаше ли много близки приятели?

— Да, имаше.

Линда Фел изброява имената, които Хенинг вече знае: Роберт ван Дерксен, Гайр Грьонинген, Петер Холте, Кент Хари Хансен. Но не и Туре Пули. Хенинг я пита дали Туре е бил близък приятел на Видар.

— Не.

— Извинявайте, че казвам това, но от къде знаете?

— Защото истинските приятели си помагат в нужда.

— А Туре не му е помогнал?

— Да.

— За нещо конкретно ли става дума? Все пак Пули бе осъден за това, че е отмъстил за смъртта на сина ви.

Линда Фел изсумтява.

— Така ли един човек доказва, че е добър приятел? Като убива хора? Говоря за нещо напълно различно. Преди няколко години Видар имаше проблеми във фитнеса. Финансови проблеми. Наемът беше удвоен, а субсидията, която получаваше от общината, нямаше да стигне, за да го плати. Туре имаше толкова пари, че не знаеше какво да прави с тях. Видар го помоли за помощ. И знаете ли какво каза той? Каза не.

— За много пари ли става дума?

— Не знам. Така и не разбрах точната сума, но със сигурност е била по силите на човек като Туре. И знаете ли какво направи той на следващия ден? Купи си нов мотор. А вече имаше три-четири! Господи.

Хенинг записва думата „стиснат“ в бележника си.

— Видар как го прие?

— Как мислите? Беше много разстроен, разбира се.

— Хм.

Следва неловка пауза. Хенинг затваря няколко минути по-късно, останал с впечатлението, че Туре Пули не е бил толкова популярен, колкото си мисли — дори преди смъртта на Видар Фел.

Първият път, когато семейство Бренден-Холан отбелязва началото на учебната година с вечеря в ресторант, Юлие е още бебе и трябва да си тръгнат още преди сервитьорът да донесе менютата. Малката Юлие е започнала да пищи и е отказала да се успокои. Вкъщи биха могли да се справят с едно плачещо бебе, но не и в претъпкан ресторант.

Следващата година имат по-голям успех. Турлайф успява да изяде почти половината си храна, преди да си тръгнат. Третата година е още по-добра. Юлие настоява да си поръча собствено ястие и изяжда четири хапки, преди да обяви, че се е нахранила.

Утре Пол ще започне своята четвърта година в училище и Турлайф е почти сигурен, че семейството му може да се държи прилично в ресторант и да не пречи на останалите клиенти.

Четиримата вървят след дребничка млада жена с къса коса, която ги настанява в най-далечния ъгъл на пицария „Ди Мимо“. След като си поръчват, се умълчават.

— Знаете ли какво ми се случи днес? — пита изведнъж Елизабет.

— Не — отговаря Турлайф.

— Взеха ми интервю.

— Кой?

— Мисля, че беше „Афтенпостен“. За една от онези рубрики „Вашето мнение“.

— Не знаех, че „Афтенпостен“ имат такава рубрика.

— Нито пък аз.

Елизабет се усмихва самодоволно.

— Темата беше престъпност и имиграция, струва ми се. Или обратното. Дали пък не беше организирана престъпност? Не си спомням. Както и да е. Попитаха ме дали аз или някой член на семейството ми някога се е чувствал застрашен. Отговорих не, разбира се.

— Попитаха ли те нещо друго?

— Не си спомням.

Турлайф я поглежда и Елизабет се замисля.

— Да, сега се сещам. Въпросът бе: „Какво бихте направили, за да защитите семейството си?“

— Това шега ли е? — пита Турлайф.

— Не.

— И ти какво отговори?

— Какво мислиш? Че ще направя всичко възможно, разбира се. Ти не би ли отговорил по този начин?

Турлайф бавно кимва. Едно време се е присмивал на хората, които казват, че биха направили всичко, за да защитят жените и децата си. Съмнявал се е, че те наистина имат предвид това, което казват. Така че самият той никога не използва този израз.

Поне докато не му се раждат деца.

— Кога ще публикуват интервюто? — пита той.

— Утре, струва ми се.

— Значи трябва да станем рано — казва той и се усмихва. Сервитьорката с късата коса върви към масата им с плавна стъпка. Той поглежда лицето на Юлие, което е изпълнено с радостно очакване. Тя направо подскача на мястото си от нетърпение. Пол облизва устните си. Турлайф гледа децата си, когато нещо дълбоко в него започва да се топи.

Работилницата за острене на ножове „Скиерпингс“ се намира на улица „Курвайен“ в Шелсос 13 13 Квартал в северната част на Осло. — Б.пр. . Жълтите панелни блокове буквално се притискат в планинската гръд. Бели и сини тераси стърчат като отворени чекмеджета. Зад грижливо поддържаните плетове се крият малки зелени дворчета, пълни с барбекюта, надуваеми басейни и детски велосипеди.