Томас Энгер - Фантомна болка

— Здравейте. Помните ли ме?

— Помня ви — отговаря адвокатът и прочиства гърлото си. Фруде Улсвик сякаш е излязъл от епизод на „Закон и ред: Лос Анджелис“. Носи костюми, ушити по поръчка, и тиранти. Черпи гостите си с малцово уиски от кристални гарафи в дневната си. Но въпреки натоварения си график, той изглежда щастлив и има прекрасни деца, с които прекарва много време — нещо, което Хенинг е научил от свои колеги репортери, сприятелили се с Улсвик във Facebook.

— Моите съболезнования — казва той. — Чух за сина ви. Как сте?

— Благодаря, добре.

— Видях, че сте се върнал на работа.

— Къде?

Улсвик се смее.

— Въпреки че не ми остава време да чета вестника ви, понякога се виждам с вашия шеф. Нищо лично, нали разбирате?

— Напълно. Можете ли да ми отделите една минута?

— Една мога, но не повече. Следващият ми клиент ще пристигне всеки момент.

— Ок, ще се опитам да бъда кратък. Става дума за Туре Пули. Колко време остава до обжалването?

— Чакайте да погледна…

Хенинг чува разчистване на дневник.

— Започваме следващата седмица. Защо? Да не пишете статия за него?

— Още не съм сигурен. Но може ли първо да ви задам един въпрос? Според вас Пули виновен ли е?

Улсвик се смее.

— Много добре знаете, че не мога да ви отговоря, Юл.

— Не сте ли го питали?

— Никога не задавам този въпрос на клиентите си. Те имат право на добра защита в съда, независимо от това дали са виновни или не.

— Но Пули твърди, че е невинен и някой го е натопил.

— Така е.

— Какво мислите за това?

— Какво мисля за кое?

— Сигурно през дългата си кариера сте срещали много злодеи. Обзалагам се, че голяма част от тях са ви уверявали, че са невинни, но повечето са лъжели. Имайки предвид миналото на Пули…

— Не мога да обсъждам това с вас, Юл — прекъсва го Улсвик.

— Разбирам — отвръща Хенинг разочаровано. — Какво е обяснението на Пули за отпечатъците, открити върху бокса?

Улсвик забавя отговора си с няколко секунди.

— Не прочетохте ли присъдата?

— Не. Аз… още не съм стигнал дотам.

Тишина.

— Аха. Боксът е на Туре.

— Същият, който е използвал, когато е бил събирач на дългове?

— Да. Твърди, че някой го е откраднал.

— Кога?

— Не знае.

— Но именно неговият бокс е бил използван при нападението?

— Да. По него бяха открити следи от кожата и брадата на Брулениус.

Хенинг се замисля и грабва една химикалка от чашата на бюрото, без да знае защо. Хайди се появява иззад ъгъла. Хенинг снижава гласа си.

— Оръжието, с което е било извършено убийството, още не е открито. Какво е обяснението на Пули за това?

— Пули смята, че едва ли някой може да повярва, че е скрил оръжието, с което е било извършено убийството, а после се е върнал на местопрестъплението. Това бе една от причините веднага да обжалваме присъдата.

Хенинг се замисля.

— Ще представяте ли нови доказателства на обжалването? Нова информация, която не е била известна преди?

— Засега нямаме такива планове. Юл, трябва да тръгвам.

— Само още един бърз въпрос, ако може, Улсвик.

Той въздъхва театрално, но се съгласява.

— Вашият клиент някога споменавал ли е… мен?

— Вас?

— Да.

— Защо ще споменава вас?

— Не знам. Не го е правил, така ли?

— Ами… не. Доколкото си спомням.

— Споменавал ли е някога сина ми?

— Сина ви? Не — отговаря Улсвик. — Защо питате, Юл?

Завладява го студено, самотно чувство на разочарование.

— Забравете, че попитах. Просто ми беше любопитно.

Хенинг информира Хайди, преди да тръгне към полицейския участък. По пътя се обажда на Пиа Ньоклеби. Тя не е единственият заместник-комисар в участъка, но откакто се е върнал на работа, Хенинг контактува най-често с нея.

— Здравей, Пиа. Обажда се Хенинг Юл.

— Здрасти, Хенинг.

— Би ли ми отделила няколко минути?

Отговорът й се забавя.

— Добре. За какво става дума?

— Би ли излязла навън, ако обичаш?

— Къде?

— Аз съм пред участъка. На чист въздух.

Това е лъжа — още не е стигнал, но знае, че ще й отнеме известно време да слезе от петия етаж.

— Сега?

— Да, ако обичаш. Писна ми да стоя тук сам, въпреки хубавото време.

Втора пауза.

— След малко имам заседание, но…

— Купих ти сладолед.

Втора лъжа.

— Така ли? Ама в момента съм на диета.

— На диета? Ти?

— Ха-ха.

Хенинг също се смее, но прозвучава твърде фалшиво.

— Ок, дай ми няколко минути. И без това имам нужда от почивка.

— Седя на една пейка вляво от изхода. Побързай, защото сладоледът ти ще се разтопи.