Томас Энгер - Фантомна болка

Турлайф помни първата си седмица на работа в TV2. Помни как тайно е оглеждал лицата на своите колеги, за да види кои от тях познава. Повечето, разбира се. Красивата репортерка Дорте Скапел, без грим и по тениска и дънки. Журналиста Удвар Стенстрьом, като никога усмихнат. Водещия на новините Пол Т. Йоргенсен, точно толкова красив и на живо, колкото е в ефир. Всички са там. И всички са нормални хора.

Турлайф е започнал своята кариера в TV2 през 2000 г., след почти петгодишен престой в САЩ, където е получил бакалавърска степен по филмово и телевизионно изкуство и е започнал магистратура по документално кино, която така и не е завършил. Предпочита да работи, вместо да стои зад бюро и да пише, въпреки че писането също му се отдава. За човек с неговото образование получаването на работа в телевизията е детска игра. Корпорацията се нуждае от журналисти на свободна практика с неговите умения. Отначало той работи тридесет дни всеки месец, дори през февруари, или поне така му се струва. Накрая просто трябва да забави темпото. Не е реалистично да продължава да работи толкова много, особено след като започва да излиза с Елизабет.

През 2002 г. замества един свой колега, излязъл в отпуска, а на следващата година му предлагат постоянен договор. Оттогава обикаля повечето отдели в корпорацията, защото не иска да работи същото нещо всеки ден. Но най-често работи в новинарския отдел. Посещава десетки държави, сред които Афганистан, Ирак, Чечения и няколко африкански републики — места, където в момента се пише история. Помага на много хора да разкажат своите истории, често рискувайки живота си. Но най-трудното му назначение идва през 2008 г., когато го изпращат в Кения.

Това се случва точно след изборите. Няколкостотин души са потърсили убежище в църквата в градчето Елдорет, защото никой не може да реши кой е спечелил. Бясната тълпа подпалва църквата и между петдесет и сто души загиват, повечето деца. Всеки, опитал се да избяга, е посичан с мачете.

През този ден Турлайф е дежурен и редакторът на международния отдел решава, че TV2 трябва да отрази ситуацията, все повече наподобяваща една нова Руанда 10 10 Става дума за геноцида в Руанда, извършен през април — юли 1994 г., при който са избити 937 000 души. — Б.пр. . Турлайф грабва камерата и звуковата си апаратура и отпрашва към летището, придружен от дългогодишния военен репортер Фруде Греверуд. Кацат в Найроби и още на следващия ден потеглят към Елдорет. Могат да пътуват само през деня, защото никой не знае на какво могат да попаднат през нощта.

Разговарят с местни хора и с представители на Червения кръст, които ги уверяват, че ще могат да влязат в градчето, но по пътя попадат на автобус, пълен с бежанци. Турлайф и Греверуд спират и решават да заснемат репортаж за тях. Това ги забавя с четиридесет и пет минути, което означава, че когато наближават града, слънцето вече е залязло и мракът е пълен. От двете страни на пътя има тесни, паянтови колиби. Изведнъж виждат, че пътят е запречен от преграда, изградена от стотини камъни. Няма как да преминат.

Около двадесетима мъже се приближават до колата им, стиснали мачете. Турлайф поглежда към Греверуд, който е отразявал десетки военни конфликти и граждански войни. Но и той не знае какво да правят. Не могат да продължат напред, нито да тръгнат назад. Шофьорът, който са наели, е чернокож, но за щастие принадлежи към неутрално племе и това спасява кожите им, иначе най-вероятно са щели да ги насекат до смърт.

Мъжете ги пускат да минат и на следващия ден посещават църквата. Там откриват двама млади мъже, които твърдят, че са станали свидетели на клането. Докато ги интервюират, Турлайф и Греверуд изведнъж се оказват обкръжени — като екзотични чужденци, с техните камери и микрофони, са привлекли вниманието на местните.

После чуват първия изстрел. Последван от втори и трети. Куршумите свистят над главите им. Избухва паника и хората се разбягват. Греверуд прави знак на Турлайф, че трябва да се махнат от там, но има само два черни пътя — единият води към стрелеца, а другият — към пустинята. Мъжете, които интервюират, също побягват. Греверуд издърпва Турлайф в колата, за да се скрият.

Но стрелецът върви към тях. В продължение на няколко панически секунди те се чудят какво да направят — да потеглят към него или да последват хората, към които стреля той. Решават да се приближат към стрелеца и да му покажат, че са бели. Мъжът спира да стреля, когато колата се приближава. Виждат, че е въоръжен с норвежка пушка АС-З. Нямат шанс да избягат. Турлайф е убеден, че всеки момент ще умре. Стрелецът може да ги застреля за около три секунди. Може би по-малко.