Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Психиатърът никога не беше стъпвал в най-дивата част на Сентръл Парк. Малко по малко отделните дръвчета и храстите отстъпиха място на истинска гора: брястове, дъбове, килим от мъх и изсъхнали листа, високи скали. Напредваше като зорко следеше координатите в телефона си, за да не се изгуби. Трудно му беше да повярва, че вековен лес расте само на няколко метра от най-посещаваната зона. Колкото по-гъста ставаше растителността, толкова намаляваше градският шум и почти изчезваше. Скоро чуваше само песните на птиците и шумоленето на листата.

Габриел изпусна топъл дъх в дланите си, за да ги загрее и отново погледна екрана. Мислеше си, че се е изгубил, когато се озова насред дива поляна.

Беше място извън времето, предпазвано от всичко под позлатената арка на короната на гигантски бряст. Светлината изглеждаше като нереална, сякаш пеперуди с прозрачни криле се рееха в небесата. Подгонени от лек вятър, жълти листа летяха във въздуха. Аромат на влажна земя и на разлагащи се растения се носеше в атмосферата.

В центъра на поляната, легнала на пейка, спеше жена.

Габриел внимателно се приближи. Това наистина беше Алис Шефер, свита на кълбо, облечена с кожено яке и с джинси. Изцапани със засъхнала кръв, ръкавите на блузата й се подаваха от якето. Габриел се разтревожи, помисли си, че е ранена. Но след като разгледа дрехата се досети, че кръвта е от Калеб Дюн, пазача в клиниката. Наведе се и почти докосна косите на младата французойка, заслуша се в дишането й и известно време съзерцава хилядите нюанси на отражението на русите й коси, крехкото и полупрозрачно лице, сухите бледорозови устни, от които излизаше топъл дъх.

Неочаквано вълнение го обзе и някакъв плам обхвана цялото му същество. Крехкостта и самотата на тази жена, които се излъчваха от изоставеното тяло, отекнаха в него като болезнено ехо. Бяха необходими само две секунди и един поглед, за да проехтят трите удара на съдбата и, обзет от ирационална сила, той да разбере, че ще стори всичко, за да помогне на Алис Шефер.

Времето беше кратко. Възможно най-деликатно претърси джобовете на якето на младата жена, намери портфейла й, белезници и оръжието на Калеб Дюн. Остави пистолета на мястото му, но взе белезниците и портфейла. Разгледа съдържанието му, откри полицейската карта на Шефер, снимка на рус къдрокос мъж и една ехография.

Ами сега?

Мозъкът му работеше трескаво. В съзнанието му се подреждаше сложен сценарий. Интрига, която се завърза от само себе си в таксито, докато слушаше джазовия пианист по радиото, четеше статиите за серийния убиец Вон и мислеше какво му е разказал Томас за антероградната амнезия на Алис и за отричането на болестта й.

Всяка сутрин, когато се събужда, паметта й странно се възражда. Тя не знае, че е болна и мисли, че предната вечер е празнувала на „Шан-з-Елизе“.

На свой ред той изпразни джобовете си, за да прецени с какво разполага: портфейл, джиесем, химикалка, швейцарско джобно ножче, талона за куфарчето, което остави на съхранение в хотела.

Трябваше да импровизира с всичко това. Времето щеше да му стигне. Елементите на пъзела се подреждаха в главата му с учудваща скорост. Сякаш изпаднал в просветление, за няколко секунди съобрази какъв план трябваше да следва.

Откри в телефона си номера на хотел „Гринуич“ и с химикалката го прекопира върху ръката на Алис, като се молеше тя да не се събуди.

След това за няколко секунди напусна поляната. На петдесетина метра на север откри малко езерце, над което минаваше дървен мост, а наоколо се издигаха късостволести плачещи дървета.

Ако се съди по многобройните хранилки, закачени по клоните, мястото — спокойно и тихо по това време — беше нещо като наблюдателен пункт, построен от орнитолозите в парка.

Габриел се зае с тренчкота си и разши подплатата, така че успя да отдели дълга и фина ивица, която приличаше на превръзка. Свали сакото, вдигна ръкава на ризата и с швейцарското джобно ножче издълба от вътрешната част на ръката си поредица от шест цифри — 141 197, — отговаряща на комбинацията на двете ключалки от куфарчето. Гримасничеше от болка, когато острието се забиваше в кожата му и нараняваше епидермиса. Ако сега се появеше горски пазач, трудно можеше да му обясни какви ги върши.

Зави окървавената си ръка с превръзката. Свали ръкава на ризата си, облече сакото и прибра в тренчкота своя портфейл, портфейла на Алис, швейцарското ножче, часовника си и химикалката.