Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Тежко ли е ранен?

— Не, куршумът е заседнал в меката част на бедрото. Той е хоспитализиран при нас и е готов да не съобщава нищо на ченгетата, ако получи 100 000 долара.

— Искаш да ми кажеш, че една от твоите болни е ранила пазач и ти не смяташ да предупреждаваш полицията? Безразсъден си, приятелю, и ще свършиш зад решетките!

— Да потърсим ченгетата означава да включим в играта съда и журналистите. Възможно е да ни отнемат акредитациите и да се наложи да затворим клиниката. Няма да се откажа от творението на живота си заради този тъп пазач. Затова имам нужда от теб, Габриел: искам да я върнеш.

— Защо аз? И как предлагаш да го направя?

— Проведох разследване. Алис Шефер е в Ню Йорк, ти също си в града. Тя е отишла с такси в Портланд в 9 часа вечерта. Оттам е взела влака, а след това и автобус до Манхатън. Пристигнала е на автогарата в 5:20 ч. тази сутрин.

— След като знаеш къде се намира, защо не дойдеш да си я прибереш?

— Не мога да напусна болницата в тази криза. Моята асистентка Агата пътува със самолет. Ще бъде в Манхатън след два часа, но предпочитам ти да свършиш работата. Страхотно умееш да успокояваш хората. Имаш талант, владееш емпатията, като актьор си!

— Добре, спести си комплиментите. Откъде си сигурен, че тя е в Ню Йорк?

— Благодарение на чипа, който имплантираме в подметката на пациент, успях да я открия. Тя е посред Сентръл Парк, в най-дивата му част, наречена „Рембъл“. Не е помръднала от половин час. Следователно или е мъртва, или спи, или е захвърлила обувките си. Бога ми, Габриел! Завърти се натам, моля те като приятел. Трябва да я намерим преди полицията!

Кийн се отдаде на размисъл няколко секунди.

— Габриел? Още ли си на линия? — обезпокои се Томас.

— Кажи ми нещо повече за нея. Видях, че преди четири дни си й имплантирал подкожен генератор.

— Да — потвърди Крейг. — Последен модел: напълно миниатюризиран, малко по-голям от симкарта. Ще видиш, впечатляващо е.

— Защо не си пристъпил към втората част на интервенцията и не си поставил електродите?

— Защото на следващия ден тя побесня. Отричаше всички факти от действителността. Ако прибавиш и амнезията…

— Тоест?

— Шефер страда от антероградна амнезия 82 82 Антероградна амнезия е неспособност пациентът да придобива нови дълготрайни спомени. , свързана с отричането на болестното й състояние. Съзнанието й пренебрегва всички факти, случили се след откриването на Алцхаймер.

— Не трупа нови спомени, така ли?

— Не, след една вечер с обилно пиене, точно след като Клузо й съобщил диагнозата. Всяка сутрин, когато се събуди, паметта й сякаш се ражда отново. Тя не знае, че е болна и вярва, че предишната вечер е празнувала по „Шан-з-Елизе“. Забравила е и че от три месеца е в отпуск по болест.

Габриел обобщи.

— Известно ни е, че отричането на очевидното и изчезването на паметта са част от характеристиките на болестта…

— Само че тази млада жена въобще не изглежда като болна. Интелектуално е напълно съхранена и притежава твърд характер.

Габриел въздъхна дълбоко. Никой друг не умееше като Крейг да възбужда любопитството му. И очевидно случаят с тази французойка беше загадка.

— Добре, съгласен съм, ще отида да видя дали ще я намеря.

— Благодаря ти, стари приятелю! Спасяваш ме! — възкликна Томас.

— Но не ти обещавам нищо! — уточни Кийн.

— Ще успееш, не се съмнявам! Ще ти изпратя точните координати на джиесема. Обади ми се, щом научиш нещо ново.

Габриел затвори телефона с неприятното чувство, че се е подвел. Откакто се върна в Ню Йорк, той създаде в Астория собствена медицинска структура, специализирана в спешните психиатрични намеси по домовете. Изпрати есемес на секретарката си, за да я помоли да извика заместника му, който да осигури протичането на работата сутринта.

След това бързо облече дрехите си от предната вечер — тъмни джинси, светлосиня риза, черно сако, светлобежов тренчкот и кецове „Конвърс“, — а после отвори вратата на гардероба, където беше оставил медицинската си чанта. В кожен несесер прибра спринцовка, пълна с мощно упоително средство. В края на краищата девойката беше въоръжена, следователно потенциално опасна. Сложи всичко в дипломатическото си куфарче и напусна стаята.

Когато стигна до рецепцията, помоли портиера да му извика такси и междувременно си даде сметка, че е оставил в стаята обслужващото електронно устройство, което управляваше сигурността на куфарчето. Ако се отдалечеше на повече от двайсет и пет метра от рецептора, алармата и електрическият заряд трябваше да се включат автоматично.