Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— До дяволите, Сеймур, изплаши ме!

— Добър вечер, Алис.

— Какво правиш тук?

— Чаках да останеш сама. Клузо ми се обади и съм обезпокоен за теб.

— Ами медицинската тайна, да му се не види!

— Нямаше нужда да ми казва нищо: от три месеца ние с баща ти очакваме този момент.

Светвам плафониерата, за да го огледам по-добре. И неговите очи са пълни със сълзи, но той ги изтрива с ръкава си повишава глас:

— Ти ще вземеш решение, Алис, но мисля, че трябва да се действа бързо. Точно на това ме научи в работата: не оставяй нищо важно за утре, хващай бика на рогата и не го пускай. Затова си най-доброто ченге: не се щадиш, първа тръгваш на бой и винаги си крачка пред останалите.

Подсмърчам.

— Никой не може да се озове на крачка пред Алцхаймер.

В огледалото за обратно виждане забелязвам, че той отваря картонена папка. Изважда билет за самолет и брошура, на корицата на която е снимано голямо и високо здание, издигнато на брега на езеро.

— Майка ми ми разказа за това заведение в Мейн — болницата „Себаго Котидж“.

— Майка ти защо е там?

— Както знаеш, тя страда от Паркинсон. Преди две години ужасно трепереше и животът й беше ад. Един ден нейният лекар й предложи ново лечение: имплантираха й два фини електрода в мозъка, свързани с пулт за стимулация, разположен под ключицата. Нещо като пейсмейкър.

— Ти вече ми разказа всичко това, Сеймур, и сам призна, че електрическите импулси не успяват да спрат развитието на болестта.

— Може би, но те премахнаха най-неприятните симптоми и днес тя се чувства много по-добре.

— Алцхаймер няма нищо общо с Паркинсон.

— Зная — казва той и ми подава брошурата, — но виж болницата: там използват дълбоко церебрална стимулация, за да се борят срещу симптомите на Алцхаймер. Първите им резултати са окуражаващи. Не беше лесно, но намерих свободно място и те включих в тяхната програма. Платих всичко, но трябва да заминеш още утре. Запазих ти самолетен билет за Бостън.

Поклащам глава в знак на отрицание.

— Запази си парите, Сеймур. Всичко това е вятър и мъгла. Ще пукна, ясно ли е?

— Имаш на разположение цяла нощ, за да размислиш — настоява той. — Дотогава ще те заведа вкъщи. Не си в състояние да караш.

Прекалено слаба, за да му попреча, се прехвърлям на съседната седалка и му отстъпвам мястото зад волана.

Седемнайсет минути са минали след полунощ, когато охранителната камера на паркинга ни записва как напускаме мястото.

Квартал „Трайбека“

4:50 сутринта

Три часа преди първата среща между Алис и Габриел

Телефонът в стая 308 в хотел „Гринуич“ звънна шест пъти, преди някой да се обади.

— Ало… — чу се надебелял глас — явно на човек, измъкнат от дълбок сън.

— Тук е рецепцията, господин Кийн. Много съжалявам, че ви безпокоя, но ви търсят: някой си Томас Крейг иска да говори с вас…

— Посред нощ? Но колко е часът, Боже мой?

— Скоро ще стане пет, господине. Той ми каза, че работата е много спешна.

— Окей, свържете ме.

Габриел се облегна на възглавницата, после седна в края на леглото. Стаята бе потънала в мрак, но светлината, която проникваше от машинката за радиосъбуждане, позволяваше човек да добие представа за царящото безредие. По макета лежаха малки шишенца алкохол и дрехи, хвърлени направо на пода. Заспалата жена до него не се беше събудила. Необходими му бяха малко секунди, за да си спомни името й: Елена Сабатини, негова колежка от Флорида, която срещна предишната вечер във фоайето на хотела. След няколко мартинита, успя да я склони да се качи в стаята му и двамата се опознаха по-отблизо, като пресушиха мини-бара.

Габриел потърка клепачите си и въздъхна. Откакто съпругата му го беше напуснала, той ненавиждаше мъжа, в който се беше превърнал: блуждаеща душа, призрак, пропадащ все повече и повече. Нищо не е по-трагично от това да срещнеш индивид, който е стигнал дъното, изгубил се е в лабиринта на живота: фразата на Мартин Лутър Кинг внезапно му дойде наум. Тя му подхождаше като ръкавица.

— Габриел? Ало, Габриел! — провикваше се гласът от другия край на линията.

Със слушалка, прилепена до ухото, Кийн стана от леглото и затвори плъзгащата се врата, която разделяше стаята от малкия съседен салон.