Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Тъй като таксито му пристигна, реши да не се качва отново в стаята, за да не губи време и повери куфарчето на съхранение в хотела.

В замяна, служителят му даде малък картонен правоъгълник, талон, на който беше изписан номер 127.

Красиво съчетани, двете букви Г и Х представляваха дискретно лого.

Манхатън

7:15 сутринта

Четирийсет и пет минути преди първата среща между Алис и Габриел

Приятна джазова музика се разнасяше в купето на таксито.

На Габриел бяха необходими само няколко секунди, за да разпознае култовия запис: Бил Евънс 84 84 Уилям Джон Евънс, наричан Бил Евънс (1929–1980) е известен американски джаз пианист. изпълняваше „Всичко е за теб“ от Коул Портър 85 85 Коул Портър (1891–1964) е знаменит американски композитор. , запис на живо от клуба „Вилидж Вангард“ през 1961 г. Макар да не можеше да свири на какъвто и да било инструмент, психиатърът обожаваше джаза и обикаляше концертните зали, любопитен за всеки непознат звук и жаден отново да изпита чувствата, които като студент беше открил, благодарение на тази музика в клубовете на Чикаго.

Заради строителни работи по „Харисън“ таксито дълго си пробива път, за да стигне до „Хъдзън Стрийт“. На задната седалка Габриел продължаваше да чете досието на Алис Шефер от екрана на джиесема си. Подготвена от психолог от клиниката, последната част от документа представляваше подробна биографична бележка с откъси от френски всекидневници и седмичници, които бяха представени в превод. Всички текстове споменаваха серийния убиец Ерик Вон, който тероризирал френската столица през 2011 година. Афера, за която Габриел никога не беше чувал да се говори. Големината на екрана на смартфона и поклащанията на колата не улесняваха четенето. Проследявайки първите отзиви в пресата, Габриел си помисли, че става дума за разследване, над което Алис е работила и изпита чувството, че се намира в един от онези трилъри, които обичаше да поглъща, когато пътуваше във влак или в самолет.

След това попадна на четири страници от „Пари Мач“, където се говореше за драмата на Алис: младата полицайка беше преследвала убиеца, но също се нареждаше сред неговите жертви . Побиха го студени тръпки: Вон почти я беше изкормил, беше убил бебето й с няколко удара с нож и я беше оставил да умира в локва кръв. Нещастието не идва само: съпругът й беше катастрофирал с колата, когато бързал към нея в болницата.

Изпаднал в шок, на Габриел му се догади. В един момент му се стори, че ще повърне двете чаши кафе. Докато колата летеше по Осмо Авеню, той остана няколко минути неподвижен, с нос, залепен за прозореца. Как е възможно съдбата да се е нахвърлила толкова жестоко върху тази жена? Откъде беше дошъл и Алцхаймер, при положение, че нямаше трийсет и осем години?

Започна да се зазорява и първите слънчеви лъчи си пробиха път през гората от небостъргачи. Таксито мина по „Сентръл Парк Уест“ и остави Габриел на пресечката на 72 улица, точно при западния вход на парка.

Психиатърът подаде банкнота на шофьора и затвори вратата. Въздухът беше свеж, а небето чисто и безоблачно, предвещаваше хубав есенен ден. Той се огледа наоколо. Движението започваше да се оживява. По авенюто, количките за гевречета бретцели и за хотдог вече бяха заели местата си. Срещу сградата „Дакота“ уличен продавач подреждаше на тротоара афиши, фланелки и сувенири с лика на Джон Ленън.

Габриел влезе в парка, където цареше спокойна атмосфера. Отмина триъгълната градина на „Строубери Филдс“ и слезе по пътя, който се простираше покрай водната каскада до гранитния свод на фонтана „Чери Хил“. Светлината беше красива, въздухът — свеж и сух, а мястото изглеждаше крайно оживено: хора тичаха, караха скейтбордове, колелета; разхождащи се с кучета се движеха сякаш в хармонизиран танц.

Габриел чу телефона в джоба на дрехата си. Есемес от Томас съдържаше точните координати на Алис Шефер. Според последните вести, младата жена все още се намираше от другата страна на моста, който пресичаше езерото.

Габриел се ориентира лесно: зад гърба му се очертаваха силуетите на кулите близнаци на Сан Ремо; по-далеч, пред него — терасата и фонтанът „Бетесда“; после наляво — чугуненият „Боу Бридж“, украсен с деликатни арабески. Той мина по дългия мост над езерото и навлезе в „Рамбъл“.