Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Пътната карта, която държеше на колената си, се беше намокрила и лежеше смачкана в ръцете й.

Карайки бавно, внимателно минаха през едно кръстовище, където светофарите бяха повредени от бурята; след това почти веднага видяха с облекчение сградата на големия търговски обект да свети в мрака.

Спряха срещу двете колонки за бензин, намиращи се пред магазина. Габриел няколко пъти наду клаксона, за да съобщи за присъствието им. Защитен от дебела горна дреха и чадър, стар беззъб работник в бензиностанцията притича и се наведе над прозореца на автомобила.

— Виржил, на вашите услуги, любезни гости.

— Напълнете догоре, ако обичате.

— Разбира се. Също така, трябва да се извърши поправка на задното ви стъкло.

— В състояние ли сте да ни помогнете? — попита Габриел. — Навярно най-добре ще е отново да закрепим платното с лепенки.

— Ще видя какво може да се направи — обеща Виржил. — Докато чакате, влезте да се стоплите.

Те излязоха от колата и изтичаха да се приютят под навеса на магазина. Подгизнали от дъжда, отвориха вратата и се озоваха в голяма шумна зала, преливаща от движение. Мястото беше разделено на две части. Надясно традиционна бакалия с дървен паркет и стари етажерки, където се предлагаха какви ли не ръчно изработени продукти: конфитюри, кленов сироп, мед, брауни 68 68 Брауни са парчета шоколадов сладкиш, американски специалитет. , индианки, чийзкейк с тиква , протеинови десертчета… От другата страна помещението беше заето от гигантски бар, зад който приятна матрона сервираше омлети, яйца с бекон, картофени кюфтенца и големи чаши домашно приготвена бира.

Семейната атмосфера се създаваше от редовните посетители, спокойни зад пълните халби. Навсякъде по стените стари афиши от 50-те години напомняха за велики рок концерти. Ресторантчето беше дотолкова извън времето, че човек наистина се чувстваше сякаш Чък Бери 69 69 Чък Бери (1926) е най-важният цветнокож изпълнител, оказал влияние върху рокендрола и един от пионерите на стила. , Бил Хейли и групата му „Кометс“ 70 70 Бил Хейли (1925–1981) е един от първите рокендрол музиканти; групата му се нарича „Кометс“. или Бъди Холи 71 71 Бъди Холи (1936–1959) е голям рокпевец, който умира съвсем млад при самолетна катастрофа. ще пеят тук следващия уикенд.

Алис и Габриел се настаниха един срещу друг в дъното на залата на две кръгли табуретки от червена кожа; беше там където барът се извиваше под формата на буквата L.

— Какво да ви сервирам, гълъбчета? — попита собственичката и им поднесе две пластмасови менюта.

Те не бяха особено гладни, но разбраха, че не може да останат, без да си поръчат нещо.

Докато избираха, тя напълни две чаши вода и им поднесе метална поставка с книжни салфетки.

— Мокри сте до кости, деца! Направо ме е страх да не се разболеете!

Двете ченгета й благодариха. Габриел си поръча клуб-сандвич, а Алис супа от миди.

Докато чакаха храната почистиха лицата и вратовете си и се сресаха.

— Бон апети! — рече стопанката на заведението, поднасяйки сандвича, нарязан на триъгълни парчета и супата, налята в хлебче.

Като по магия в големите й ръце се появиха две чаши уиски.

— Заведението черпи, за да се стоплите: отличния запас на стария Виржил.

— С огромно удоволствие! — ентусиазира се Кийн и опита глътка от ръжената напитка.

Той захапа сандвича си и изчака да се окаже извън обсега на недискретните уши, за да се обърне към Алис:

— Намираме се на петнайсет километра от болницата. Шефер, необходимо е да се посъветваме.

Алис гребна лъжица от супата.

— Съгласна съм.

— Говоря сериозно, Алис. Знам, че Вон ви е накарал да страдате, вас и вашето семейство…

— Майстор сте на евфемизмите.

— Но нека да бъде ясно; ние не провеждаме наказателна операция, разбирате ли? Влизаме в болницата, залавяме мъжа и го отвеждаме в Бостън, където ще го разпитват законно.

Алис обърна погледа си. На свой ред тя натопи устни в уискито. Направена от ферментирала ръж, напитката имаше аромат на кайсии, праскови и карамфил.

— Съгласна ли сте? — настоя Габриел.

Алис отговори уклончиво.

— Всеки си поема отговорността.

Габриел не се хвана в капана и повиши глас:

— Каквото и да става, аз ще следвам моята: давате ми пистолета си или не тръгваме оттук.

— Вървете по дяволите!

— Да не се пазарим, Алис.

Тя се поколеба, но разбра, че Габриел няма да отстъпи. Извади глока от кобура и му го подаде под масата.