Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Алис и Габриел седяха в салона от двете страни на дървената маса, на която бяха разстлали пътната карта на района, федералният агент продължи да разсъждава.

— Или Дюн и Вон са едно и също лице, или Дюн ще ни отведе при Вон. По някакъв начин този мъж държи в ръцете си важна част от истината.

Алис се съгласи. Тя затвори очи, за да се концентрира по-добре. ДНК анализът беше показал, че кръвта по блузата й беше на Дюн. Следователно Дюн е бил ранен наскоро. През последната нощ или преди зазоряване. И раната му вероятно е достатъчно сериозна, за да не се завърне вкъщи. Къде се намираше сега? Вероятно в скривалище. Или пък в болница.

Сякаш четеше мислите й, Габриел рече:

— А ако Дюн се лекува в болницата, където работи?

— Обадете се и ще разберем — подсказа му тя и включи лаптопа.

Влезе в интернет и намери координатите на болницата „Себаго Котидж“.

Записа адреса, телефонния номер и се опита да открие мястото на картата.

— Ето тук е — каза и посочи брега на езеро, с очертанията на електрическа крушка. Само на 60 километра.

Габриел пробва да я отрезви:

— Докато стигнем ни чакат най-малко два часа път.

— Да потърсим ръководството на болницата и да питаме дали са подслонили Дюн.

Той поклати глава.

— Няма да ни отговорят по телефона. Дори е възможно да го подплашат.

— Тогава тръгваме на сляпо, така ли?

— Може би не. Имам идея. Дайте ми телефона.

Габриел избра номера на болницата, попадна на телефонната централа, но вместо да търси някой от ръководството, помоли да го свържат с охраната.

— Тук охраната, слушам — чу се вял глас, чието апатично звучене никак не отиваше на охранител.

— Добър вечер, приятел съм на Калеб Дюн. Каза ми, че мога да го намеря на този номер. Ще ми позволите ли да говоря с него?

— Ще бъде трудно, приятелю. Както изглежда, Калеб е бил прострелян. Тук е, но се намира от другата страна на бариерата, ако разбирате какво имам предвид…

— Дюн е при вас? В болницата „Себаго Котидж“?

— Във всеки случай така ми каза шефката.

— Шефката ли?

— Катрин Колер, помощник-директор на болницата.

— Знае ли се кой е стрелял по него?

— Нямам представа. Тук не обичат много някой да задава въпроси.

Габриел благодари на нощния пазач и затвори телефона.

— Да тръгваме — каза Алис. — Този път ще го хванем. Щеше да затвори лаптопа, когато внезапно се отказа.

— Само минутка.

Възползва се от достъпа до интернет, за да си провери имейлите. Бяха изминали повече от пет часа, откакто говори с Франк Марешал, комисарят от Регионалната дирекция на транспортната полиция. Може би беше намерил изображението на колата върху охранителните камери на паркинга на улица „Франклин Рузвелт“. Всъщност тя не вярваше особено, че Марешал ще реагира бързо.

Но се лъжеше: очакваше я имейл.

От:Франк Марешал

До:Алис Шефер

Тема:Охранителни камери

Здравей, Алис,

Ето изображението от охранителните камери, на което се вижда регистрационния номер на колата, който ми даде. Не можах да ти изпратя целия филм, защото е много трудно, но съм извадил снимки от него. Надявам се, че ще ти бъдат достатъчни.

Следваха четири снимки, пуснати като прикачени файлове.

Алис уголеми изображението.

20:12: две снимки показваха влизането на аудито в паркинга. Качеството на образа не бе толкова лошо, колкото твърдеше Сеймур. През предното стъкло Алис отлично различи лицето си и се убеди, че е сама. 0:17: две други снимки представяха излизането на аудито. Този път Алис имаше компания и не караше тя. Изглеждаше рухнала, почти в безсъзнание на седалката до шофьора. Мъж държеше волана. На първата фотография лицето му не се виждаше, но на втората той бе вдигнал глава.

Алис увеличи докрай образа и изпълни целия екран със снимката.

Кръвта й застина във вените.

Нямаше съмнение.

Мъжът зад волана на аудито беше Сеймур.

Шелбито се гмурна в мрачините.

Бурята се стовари върху планината с опустошителна сила. Вятърът клатеше колата, дъждът блъскаше по стъклата и по найлоновото покритие, предизвикваше адски шум.

Стигнаха върха на възвишението преди половин час и започнаха дълго слизане към долината. С много завои, пътят непрекъснато лъкатушеше и беше станал хлъзгав.