Гийом Мюссо - Сентръл Парк

В продължение на почти две години ние тримата живеехме заедно. Невероятното ни съвместно съществуване устоя на изпитанията на времето. Противно на очакванията, баща ми и Сеймур отхвърлиха предразсъдъците си и станаха най-добрите приятели на света и всеки от тях изпитваше възхищение от другия. Сеймур беше като прехласнат от легендарното ченге, какъвто е бил Ален Шефер: нюха му, голямата му уста, хумора му, способността му да налага своята гледна точка и да рита срещу ръжена. Колкото до баща ми — той призна, че е прибързал с изводите за младия ми колега, но вече уважава странностите му: богат денди хомосексуалист, фрашкан с култура, но нахъсан да се бие и обръща чаши с двайсетгодишно уиски.

Най-вече двамата мъже се обединяваха от дивата си воля да ме защитават от мен самата. През седмиците след завръщането ми баща ми ме заведе на почивка в Италия и в Португалия. В началото на пролетта Сеймур си взе отпуск, за да посетим заедно Лос Анджелес и Сан Франциско. Това разнообразяване, съчетано с топла семейна атмосфера, ми позволи да премина през периода, без да се срутя.

Щом се откри възможност, отново започнах да работя макар че през първите шест месеца не стъпих на терен. Сеймур зае мястото ми начело на „групата Шефер“ и аз се задоволих с ролята на отговорник по процедурите 65 65 Отговорникът по процедурите в разследващата група е лицето, подготвящо всички писания, необходими за съставяне на съдебното досие, което се предава на съда. . В продължение на една година бях подложена на „психологическо изследване“, извършвано от психиатърка от трудова медицина, специалист по лечение на посттравматични шокове.

В полицията положението ми не беше леко. След провала с разследването за Ерик Вон, Тайландие ме следеше неотклонно. При други обстоятелства щеше да ме изхвърли безпощадно, но медиите вдигнаха много шум около моята история.

Списание „Пари Мач“ посвети четири страници на драмата; превърна неуспеха ми в романтичен разказ, в който ми беше отредена положителна роля: парижката Клариса Стърлинг 66 66 Клариса Стърлинг е агент на ФБР, герой от романите на Томас Харис за легендарния Ханибал Лектър. , поела всички рискове, за да залови обществен враг номер едно. Дори Министерството на вътрешните работи ми връчи Почетния медал за проявена храброст и себеотрицание. Медийна подкрепа и награди, които караха колегите ми да скърцат гневно със зъби; поне не посмяха да ме спрат да продължа да работя.

Има изпитания, които човек успява да преживее, но от които все пак никога не се съвзема напълно. Една част от мен беше разкъсана, убита, разрушена. Миналото продължаваше да ме измъчва, но имах късмета да бъда заобиколена от хора, които не ми позволиха да се предам.

Пол беше мъртъв, бебето ми беше мъртво. Вече не беше възможно да обичам отново. Дълбоко в себе си бях убедена, че историята не е завършила и че животът ще ми предложи още нещо.

Тогава започнах пак да живея. Разнообразно съществуване, намирах радост в малките неща: разходка в гората под слънчево небе, един час тичане по плажа, хубава приказка с татко, луд смях със Сеймур, чаша бургундско вино на терасата, първите пролетни пъпки по дърветата, редовните излизания със старите ми приятелки от университета, увлекателния криминален роман на Уилки Колинс, намерен при един букинист…

През септември 2012 г. отново застанах начело на групата си. Интересът ми към работата и страстта ми към разследването не бяха изчезнали и в продължение на година „групата Шефер“ извади късмет: бързо завършихме всички разследвания, които ни повериха. Златният отбор се върна.

Колелото на живота се върти бързо. Преди три месеца — в началото на лятото на 2013 г. — пак спечелих доверието на полицията. Повярвах в себе си, възстанових уважението на хората си и повторно станахме едно цяло.

Осъзнах, че животът все още има какво да ми даде.

Не си представях, че ще е под формата на поредното изпитание.

Студеният въздух нахлуваше отвсякъде. Изолирбандът поддаде на пристъпите на вихрушката, освободи найлоновото закритие и в задната част на шелбито се появи зееща дупка. Дъждът се изливаше с кофи и наводни пода и седалките на спортната кола.

— Почти стигнахме! — извика Алис, за да заглуши тътена на бурята.