Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Така е по-добре — рече й той и пъхна оръжието в широкия си колан.

Тя повдигна рамене и допи чашата си с уиски. Както всеки път, когато консумираше алкохол, почти физически усети преминаването на напитката в кръвта си. Първите чаши й доставяха истинско удоволствие. Адреналинова бомба, която предизвикваше изключително напрежение. Странното усещане, че почти губи контрол.

Очите й шареха, минаваха от един човек към друг, докато се фиксираха върху чашата с уиски на Габриел. Погледът й замръзна, хипнотизиран от светлинните вариации, които напираха на повърхността на напитката. Нюанси в златно, в медено, в бронз и в амбра. Светът се въртеше около нея. Сега тя изпитваше същото чувство, което я обхвана преди малко в колата: еуфоричната убеденост, че никога не е била по-близо до истината. Почувства убеждението, че е стигнала до някакъв изход и може да разкъса завесата на незнанието.

Погледът й потъна под повърхността на алкохола. Скована и заплесната, тя не беше в състояние да отклони очи от чашата на спътника си. Изведнъж дланите й настръхнаха и бучка се появи в гърлото й. В миг осъзна, че гледаше не чашата с уиски, а ръката на Габриел. И по-точно, пръстът, който равномерно и нервно потропваше по стъклото. Видяното беше толкова ясно, сякаш тя наблюдаваше света през лупа. Ръката на Габриел: превитите стави на пръстите му, бръчиците по тях, почти невидимото присъствие (при всяко докосване до чашата) на малкия белег във формата на кръст на десния му показалец. Нараняване вероятно още от детството — човек затваря без да внимава първото си джобно ножче и следата от порязването остава за цял живот.

Внезапно чорлавата глава на Виржил се появи в единия край на масата.

— Успях да измайсторя нещо за прозореца. Елате да видите дали ви харесва.

Габриел стана.

— Останете на топло, ще се върна да ви извикам, когато бъда сигурен, че можем да тръгнем.

С горящи страни, Алис гледаше как Габриел се отдалечава. Усети лудото биене на сърцето в гърдите си, невъзможната да се опише възбуда на цялото си същество. Главата й се въртеше. Сякаш се давеше. Трябваше веднага да разбере.

— Е, девойко? Да ви сервирам ли още нещо?

Алис поръча ново уиски и го изпи наведнъж. Струваше й се, че алкохолът успяваше да избистри идеите й. Ако ли не, поне й вдъхваше кураж.

Да действа или да умре!

Тя отвори чантата и извади кутията за вземане на отпечатъци. С книжна салфетка вдигна чашата от която бе пил Габриел и приложи същата процедура, която беше извършила преди това със спринцовката: покри с черна пудра с магнетичната четка, взе отпечатък от показалеца, наложи лейкопласт и залепи отпечатъка върху бирената поставка до следата от собственика на спринцовката. Жестовете й бяха прецизни, механични. Нямаше време за никакви грешки.

Алис приближи картонената поставка до лицето си, за да сравни двата отпечатъка, когато камбанката на вратата прозвъня.

Обърна се и видя Габриел, който идваше към нея.

— Можем да вървим — обади се той отдалече, като говореше достатъчно високо, за да надвика шума в заведението.

Тя плувна в пот. Габриел вървеше напред, широко усмихнат.

— Този Виржил е свършил много добра работа. Колата отново е непромокаема!

Тя реши да играе рисковано — всичко или нищо.

— Идете да запалите мотора. Плащам и идвам в купето — рече му и се надяваше той да поеме обратно.

— Не е необходимо, аз…

Зад бара собственичката размаха мощната си ръка.

— Хей, хубавецо, да ти предложа ли последно питие? Глътка джин, дестилиран лично от Виржил. С вкус на мед и хвойна. Ще ми кажеш мнението си!

Габриел се почувства неудобно, видимо изненадан и смутен от тази фамилиарност.

— Благодаря, не мога. Трябва да тръгваме.

Алис се възползва от тези секунди колебание, за да прибере нещата си в чантата. След това извади три банкноти по десет долара от джоба си и ги остави на бара.

— Потегляме ли? — обърна се към нея Габриел.

Възможно най-безучастно тя го последва до вратата. Навън дъждът продължаваше да плющи.

— Чакайте ме под навеса, ще отида да взема колата. Докато Габриел тичаше към шелбито, Алис обърна гръб на паркинга и извади подложката за бира от чантата си. Сравни отпечатъците на светлината, която идваше откъм магазина. Бяха идентични поне на вид. И в двата случая присъстваше мотива под формата на дъга, прекъснат от малкия белег, подобен на кръст…

В този момент тя разбра, че Габриел я е лъгал от самото начало.