Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Алис държеше в ръце снимката от паркинга, на която се различаваше лицето на Сеймур. Тя многократно се опита да се свърже с „приятеля“ си, но всеки път отговаряше гласовата поща. Наведе очи към фотоса и продължи да го разглежда на бледата светлина от телефона си.

Седеше до Сеймур в собственото си ауди. Изглеждаше изтормозена и опиянена от алкохола, но не напълно изгубила съзнание.

Как беше възможно да не се сеща за подобен епизод от предишната нощ? Опита се да се вмъкне в този дял на паметта си, но все един и същи седефен воал й осуетяваше достъпа до спомените. С много голямо усилие, часовниковият механизъм на мозъка й изведнъж сякаш проработи. Сърцето на Алис се разтуптя. Да, спомените бяха тук! Вплетени в сложните меандри на подсъзнанието й. Истината изглеждаше близо. Алис се въртеше около нея, но когато пробва да я открие, тя се отдалечи, отлетя и се разтвори в леденото купе на колата.

Истински танталови мъки.

Изведнъж тъмночервено петно просветна в мрака. Алис обърна глава: бензиномерът показваше, че е на изчерпване.

— До дяволите — изруга Габриел. — Може да не се доберем до болницата. Тази хала трябва да изпива по повече от двайсет литра на сто километра!

— Колко още ще успеем да продължим?

— Най-много петдесет километра.

Алис освети пътната карта с джиесема си.

— Според плана край шосето има магазин с бензиностанция. Смятате ли, че ще издържим дотам?

Габриел присви очи, за да си представи къде е магазина.

— Ще е трудно, но ще пробваме.

Вятърът се опитваше да проникне в шелбито. Дъждът продължаваше да се сипе, заплашвайки да удави колата. С вперени в пътя очи Габриел взе думата:

— Вашият Сеймур нито за миг не го…

Алис въздъхна, обзета от изтощение.

— Вие не го познавате.

— Винаги ми се е струвал съмнителен, това е.

— А според мен вашите критики са съмнителни. Нека изчакаме да чуем неговата версия преди да го съдим.

— Не виждам какво може да промени неговата версия! — ядоса се полицаят. — Той ви лъже от самото начало. Той ни лъже, мътните го взели! Може би цялата информация, които ни снесе от сутринта, е невярна!

Алис възприе подобна вероятност с безпокойство. Габриел потърси цигара в джоба на ризата си и я запали, без да изпуска пътя от поглед.

— С баща ви е същата работата!

— Достатъчно! Оставете баща ми на мира.

Той избълва няколко кълбета дим, които се разпиляха из колата.

— Само констатирам, че сте заобиколена от хора, които ви манипулират и ви излагат на опасност.

След като стигнаха долината, започнаха да срещат автомобили. Един камион се размина с тях и ги освети с фаровете си.

— И освен всичко друго: намирате им извинения! — продължи Габриел.

Отчаяна, Алис се защити храбро.

— Без Сеймур и без баща ми не бих била сега тук, разбирате ли? Как смятате, че успях да продължа да живея, след като един луд ме изкорми, уби детето ми и ме остави в локва кръв?

Габриел се опита да се защити, но Алис повиши тон, за да не му позволи да говори:

— След смъртта на Пол бях смачкана и само те ме подкрепиха! Но сте прекалено глупав, за да разберете това!

Габриел млъкна и продължи замислен да пуши. Алис въздъхна и обърна глава към прозореца. Дъждът барабанеше по стъклото. Спомените нахлуха в главата й.

Спомням си.

Спомням си, че бях сигурна: най-после всичко ще се свърши.

Не си представях друг изход: щом се върна у дома, ще взема служебното си оръжие и ще си тегля куршума.

Изстрел, който ще ми попречи да потъна още по-дълбоко в ада.

Прикована към болничното легло, мислено си представях сценария много пъти: щракването на пълнителя, студения метал в устата ми, насоченото нагоре дуло, което ми пръска мозъка.

Този образ се повтаряше непрекъснато, преди да заспя. Пръстът ми на спусъка. Главата ми, която експлодира. Свободата.

Животът ми обаче не тръгна натам.

— Ще живееш при нас — каза баща ми, когато ме взимаше от болницата. Ококорих се.

— Как така „с нас“?

— С мен и с приятелчето ти от службата.

Без да ме предупреждава, докато се съвземах баща ми беше наел голяма къща с градина на улица „Монтсури“. Бивше ателие на художник, потънало в зеленина. Селска идилия насред 14 район.

Беше се възползвал от момент на любовно разочарование на Сеймур, за да го убеди да се нанесе в къщата. Знаех, че колегата ми се възстановяваше от сложна връзка: по причини, свързани с работата му, неговият дългогодишен спътник — балетист и хореограф от Парижката опера, — напусна столицата и отиде в Съединените щати, а любовта им не издържа на раздялата.