Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Той се опита да не избухне и отказа да спори.

— Знам, че има един печен собственик на заложна къща в Китайския квартал. Това е адрес, който понякога използват джазмените, принудени да оставят за известно време инструментите си.

Тя надуши капана:

— И какво искате да депозираме? Вашето пиано ли?

Той се усмихна нервно и погледна китката на парижанката.

— Единственото, което притежаваме, е вашият часовник…

Тя отстъпи няколко крачки.

— Това, приятелю, не си го и помисляйте дори.

— Все пак е „Патек Филип“, нали? Можем да измъкнем поне…

— Казах ви не! — изкрещя тя. — Това беше часовникът на съпруга ми!

— Тогава какво друго? Нямаме нищо, освен този джиесем.

Когато го видя да вади от джоба си телефона, тя едва не се задави от гняв.

— Запазил сте апарата? Нали ви казах да се отървете от него!

— И дума да не става! Толкова труд ми струва да го открадна! И за момента той е единственото ни притежание. Още може да ни послужи.

— Но заради него ще ни проследят само за три минути! Никога ли не четете трилъри? Не ходите ли на кино?

— Стига толкова, отпуснете се. Не сме във филм.

Тя отвори уста, за да го наругае, но се спря. Носено от вятъра, виенето на сирена я зашемети. Вцепени се за няколко секунди пред червената светлина, която им преграждаше пътя. Със светещ буркан и пусната сирена, полицейска кола се движеше към тях.

— Елате! — извика тя и хвана Габриел за ръката.

Те полетяха към минито. Алис влезе вътре и запали мотора. „Ван Брунт Стрийт“ беше задънена улица и полицаите им преграждаха възможността да се измъкнат оттам, откъдето бяха пристигнали.

Всеки шанс да избягаме е…

Единствена вероятност за измъкване: замрежената врата, която водеше към кейовете. За съжаление, тя беше заключена с верига.

Нямаме избор.

— Завържете си колана — заповяда тя и накара гумите да засвистят.

Стиснала с две ръце волана, Алис се засили от трийсет метра и насочи Минито към вратата. Веригата се поддаде и колата полетя по паветата на бившата трамвайна линия, която заобикаляше изоставената фабрика.

Гузен, Габриел свали прозореца и метна навън джиесема.

— Малко късно е сега! — възнегодува Алис и му хвърли убийствен поглед.

Седнала на няколко сантиметра от пода, младата жена сякаш караше играчка. С тясното си междуосие и мъничките си гуми купърът се друсаше по неравната и деформирана земя.

Тя погледна в огледалото за обратно виждане. Нямаше нищо чудно, че полицейската кола ги преследваше по крайбрежния път. Алис измина стотина метра по кея, когато забеляза улица от дясната си страна. Вмъкна се в нея. Появилият се отново асфалт и дългото право трасе й позволиха да увеличи скоростта и да се понесе бързо на север. В този час на деня, движението в частта на Бруклин, където се намираха, започваше да се оживява. Алис два пъти премина на червено, с риск да предизвика катастрофа, но не успя да избегне прехващача на полицията.

Минито нямаше претенции да е комфортна кола, но се движеше добре. Таратайката дори направи рязък завой, гумите й изсвистяха, но успя да се влее в основната артерия на квартала.

Алис забеляза в огледалото заплашителната предница на тауруса, който се приближаваше. — Те са точно зад нас! — би тревога Габриел и обърна глава.

Алис се готвеше да влезе в тунела, който водеше към бързия път. Голямо беше изкушението да се влее в движението, но върху магистралата мини купърът нямаше сили да се бори с полицейското страшилище.

Алис се довери на инстинкта си, натисна спирачки и рязко изви волана, за да отклони колата върху пешеходната рампа, която позволяваше на работниците по поддръжката да стигат до покрива на подземния проход.

— Ще ни убиете! — изохка Габриел и стисна силно колана си.

Уловила с едната си ръка волана, а с другата лоста за скоростите, Алис продължи да се движи двайсетина метра по чакъла. Колата започна да затъва, когато тя успя да я измъкне и да се премести на бетонната лента, която поемаше към „Коб Хил“.

За малко…

Превъртане на волана наляво, надясно, смяна на скоростта.

Колата пое по търговска улица, населена с яркоцветни магазинчета — месарница, италианска бакалия, сладкарница и дори действащ бръснар!

Колко много народ има тук.

Преследвачите им не ги изпускаха, но Алис се възползва от размера на купъра, за да се движи на зиг-заг между колите, бързо да напусне оживената улица и да влезе в жилищната зона.