Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Подчинявайки се на интуицията си, тя извади от жабката на колата личния си портативен компютър.

— Каква е марката на телефона ти, моето момче?

Изслуша отговора му и включи услугата „повсеместен мрежов достъп“. След това помоли юношата да й каже адреса на електронната си поща и съответната парола.

Веднъж активирана, услугата позволяваше да влезе в пощата на избраното лице, да се добере до списъка с контактите му, както и да установи местоположението на телефона му. Джоди отлично познаваше тази операция, тъй като я беше използвала преди шест месеца в собствения си любовен живот. Проста манипулация й откри възможност да проследи пътуванията на бившето си гадже с любовницата му и по този начин да докаже изневярата. Тя допря ръка до екрана, за да сложи начало на процедурата. Започна да мига синя точка. Ако системата действаше точно, телефонът на хлапака сега се намираше посред Бруклинския мост!

Очевидно двамата крадци не се бяха задоволили само да свият джиесем. Бяха отмъкнали и кола и се опитваха да напуснат Манхатън!

В съзнанието й оптимистичните мисли прогониха скуката: появи се надеждата най-после да се заеме с истинско разследване и да получи повишение, което да й отвори вратите към по-престижна работа.

На теория, трябваше да предаде информацията си на вълните на Нюйоркската полиция, та патрул от Бруклин да залови подозрителните лица. Но тя не изпитваше ни най-малко желание нещата да се изплъзнат от ръцете й.

Погледна към „Дънкин Донатс“. Нямаше и следа от Майк Ернандес на хоризонта.

Толкова по-зле…

Седна зад волана, пусна буркана и сирената и пое към Бруклин.

Заобиколен от вода, бившият квартал на докерите представляваше част от полуострова западно от Бруклин.

Мини-то стигна до края на „Ван Брунт Стрийт“, основната артерия, която пресичаше Ред Хук от север на юг и завършваше като задънена улица. Отвъд, пътят отстъпваше място на изоставени заводски сгради, оградени с телени мрежи, които отвеждаха направо към кейовете.

Алис и Габриел паркираха покрай разбит тротоар. Все така измъчвани от белезниците, те излязоха от колата през една и съща врата. Въпреки ослепителното слънце, вееше леден вятър.

— Ще замръзна — оплака се джазменът и вдигна яката на сакото си.

Малко по малко Алис разпозна местността. Строгата красота на индустриалния пейзаж, изоставените складове, крановете, съвместното съжителство на товарните кораби и на лодките.

Усещане за края на света, едва смущавано от уредите на фериботите за издаване на звуков сигнал при мъгла.

Последният път, когато беше идвала тук със Сеймур, кварталът се опитваше да се съвземе от преминаването на урагана „Санди“. Приливът беше наводнил приземните етажи и мазетата на жилищата, разположени близо до Океана. Днес повечето от щетите изглеждаха напълно възстановени.

— Ателието на Ники Никовски се намира в тази сграда — рече Алис и посочи една внушителна тухлена постройка, която, ако се съдеше по силозите и по комина, вероятно е била значима фабрика по времето на индустриалния блясък на Бруклин.

Отправиха се към зданието, което се намираше точно срещу крайморския булевард. Кейовете бяха почти необитаеми. Нито помен от туристи или от излезли на разходка. Няколко малки кафенета и магазинчета за стока втора ръка се забелязваха по „Ван Брунт Стрийт“, но още не бяха отворили кепенци.

— Каква е всъщност тази жена? — попита Габриел, прекрачвайки канализационна шахта.

— Топмодел, който е бил на върха на славата си през 90-те години на XX век.

Буйно пламъче светна в очите на джазмена.

— Истинска манекенка ли?

— Това ви възбужда, нали? — рече тя укорително.

— Не, само съм учуден от тази смяна на професията — отговори той, леко засегнат.

— Във всеки случай картините и скулптурите й започват да се ценят при галеристите.

— Вашият приятел Сеймур е поклонник на съвременното изкуство?

— Да, дори е истински колекционер. Придобил е от баща си тази страст, както и значително наследство, което му позволява да я задоволява…

— А вие?

Тя повдигна рамене.

— Не разбирам изкуството. Но всеки със своята мания: аз също си имам трофеи.

Той присви вежди.

— Какви са те?

— Престъпници, убийци, нападатели.

Когато пристигнаха пред някогашната фабрика, те останаха за момент безмълвни, преди да забележат, че чугунената врата, която ограничаваше достъпа до партера не беше затворена. Взеха асансьор с желязна решетка, който приличаше повече на устройство, с което се изкачват стоки, и натиснаха бутона за последния етаж. Кабината се отвори към бетонирана платформа, която водеше до металическа противопожарна врата. Наложи се да звънят няколко пъти, докато Ники дойде да отвори.