Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Не знам. Добре, предполагам. Но ще трябва да разберем.

— Така е. Кога започваме?

— Ами… — Тя направи пауза, сякаш наистина мислеше по въпроса. — Какво ще кажеш за утре вечер? Трябва да се наспя. Мъжът до мен снощи хъркаше през целия полет от Бостън до Лондон. И вонеше ужасно.

— Кога да дойда да те взема?

— Мразя тази работа със „срещите“. Можеш ли да готвиш?

— Горе-долу. Не много добре.

— Няма значение. Купи две пържоли, картофи и бутилка червено и всичко ще е наред. Можеш ли да го направиш? И зелен фасул, ако има. Или броколи. Или моркови. Става ли?

Ферис обеща да напазарува и щастливо затвори. Прекара следващите двайсет и четири часа в приятно състояние на копнеж, мислеше си не само затова как ще прави секс с Алис, но и за удоволствието, че тя отново ще е с него — светлосинята бездънна вода, която представляваше Алис. Накара икономката да изхвърли вестниците и другите насъбрали се боклуци и я прати да купи храна и много цветя. Сложи в спалнята малки свещи, после реши, че е прекалено, и ги махна.

Алис пристигна половин час по-късно. Лицето й грееше в сиянието на очакването, русата й коса сякаш искреше на фона на синьо-черното вечерно небе.

— Боже, толкова си красива! — възкликна той.

— Пусни ме през проклетата врата. Навън е студено.

Влезе в апартамента, целуна го и каза:

— Веднага се връщам. Искам да огледам. — Направи една обиколка, провери всички стаи — забави се в голямата спалня, за да я огледа по-добре. Върна се и поклати глава. — Боже, явно си голяма клечка. Апартаментът е огромен.

— Дипломатическо жилище. Смятат, че хората имат семейства, затова апартаментите са доста големи.

— Доста големи? Огромен е. Ще ти спестя лекцията колко много нуждаещи се палестински семейства могат да се поберат тук. Така че, хайде! Дръж се като домакин. Какво си взел за пиене?

— Искаш ли шампанско? — Тя кимна и Ферис взе една бутилка „Дом Периньон“, която днес беше свил от запасите на Олдърсън, останали след прибързаното му отпътуване. Тя внимателно огледа етикета.

— Това трябва ли да ме впечатли? „Дом Периньон“? Защото трябва да кажа, че съм изцяло впечатлена. Момичетата нямат доверие на мъже, които купуват евтино шампанско. Какъв е смисълът? Все едно жена да си купува евтино бельо. Разбираш ли какво искам да кажа? Много ясно, че не разбираш.

Ферис наля две чаши, които изпиха набързо, седнали на дивана, докато тя му разказваше за пътуването си до дома, за родителите си, за братя, сестри и братовчеди. Ферис напълни чашите за втори път, после за трети, докато тя говореше. Била разказала на семейството си за него, макар че не била сигурна защо. Затова нямала търпение да го види, когато се върнала в Аман. Искала да разбере защо й липсвал толкова много.

Ферис се плъзна към нея на дивана и я прегърна. Тя се отпусна в обятията му и после се дръпна да го погледне.

— Познавам те, Роджър. Ти си мислиш, че не те познавам, но аз те познавам. Ти си открит, но не говориш за себе си. Смел си, но те е страх от нещо. Тревожиш се, че ти трябва да се грижиш за всичко. Но не трябва. Тази вечер просто трябва да си с мен.

Ферис не отговори. Сложи ръка върху лицето й и нежно я прокара по контурите на бузата и устните й. Отметна назад косата от челото й. Беше толкова мека и нежна, почти като бебешка. Придърпа я към себе си. Тя се стегна за миг, после се отпусна и извърна устни към неговите. Целувката му беше нежна, устните му едва докоснаха нейните. Тя отвори уста и езиците им се срещнаха. Ферис беше възбуден и се притисна по-близо до нея.

Очите й се разшириха и после се затвориха.

— Не още. Трябва да ти приготвя вечеря.

Алис сготви пържолите, картофите и лимата 31 31 Вид фасул с големи зърна. — Б.пр. , които прислужницата беше купила от пазара. Пееше си „It’s Raining Men“ 32 32 Букв. „Валят мъже“, хит на „Уедър Гърлс“ от 1982. — Б.пр. , докато готвеше, и то изненадващо добре. Ферис си помисли, че тя е най-освободеното същество, което е срещал, и се опита да си представи каква би била подобна жена в леглото.

Тя улови изражението му.

— Отвори виното! Направи нещо полезно — заповяда и Ферис тръгна да търси тирбушон.

Вечеряха на закритата тераса.

— Изгаси светлините — нареди тя. Тази страна на апартамента гледаше към покрайнините на града и в мастиленосинята нощ на пустинята човек сякаш можеше да види всяка звезда на небето. — Хвани ръката ми — рече тя.

— Защо? — Ферис беше гладен.

— Защото трябва да кажем молитвата. Внимавай, Роджър. Тази молитва се е предавала в семейството ми цели триста години. Искам да я кажа, защото това е специална нощ. Трябва да я научиш до Деня на благодарността. Затвори очи. „За твоята нежна грижа, отче мой, и щедрата ти благословия, сега ние, с любящи сърца, ти поднасяме нашата благодарност“. Кажи: „Амин“.