Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Ферис му изпрати кратък отговор и прикачи няколко вица, които беше намерил в интернет. Коен имаше право, по-голямата част от Управлението беше смехотворно некадърна. Но Ферис не беше и Хофман със сигурност също не беше. Затова той забрави за останалите и продължи нататък.

За развлечение Ферис посети библиотеката на Британския съвет. Едно от хобитата му беше да чете за секретните операции по време на Втората световна война. Беше прочел почти всяка книга, която имаше за Блечли Парк 29 29 Имението, в което по време на Втората световна война се дешифрират тайните кодове на Оста, включително машината за шифроване на германците „Енигма“. — Б.пр. , „Войната на чудесата“ 30 30 Втората световна война е първата война на технологиите в историята на човечеството. Затова във Великобритания е известна и като Войната на чудесата. — Б.пр. на учените и „двойната игра“, която британците използват, за да заблудят германците, като манипулират заловените агенти. Британците са били на път да загубят войната, напомни си Ферис. Преживели са катастрофалното отстъпление при Дюнкерк и Лондонския блиц. Враговете им са били по-силни от всякога и още по-безпощадни. Британците нямат много преимущества, освен едно. Бива ги да объркват противника. Ферис издърпа няколко книги от полиците с надеждата да открие нещо, което да му вдъхне кураж или поне да го разсее.

Седмица след заминаването на Алис, Ферис седеше в огромния си празен апартамент и за пореден път се хранеше сам. Късният октомврийски вятър дрънкаше по прозорците — студен и сух, идващ от пустинята, и кокалите го боляха. Гретхен се обади, както правеше всяка седмица горе-долу по това време. Разговорът беше по-празен от всякога. Ферис не можеше да говори за работа, а не знаеше за какво друго да говори. Гретхен шепнеше пресипнало и му разправяше какво искала да правят в леглото, когато се приберял. Ферис й каза да престане. Каза, че телефонът му вероятно се подслушва, но това сякаш я възбуди още повече.

— Мразя това — заяви Ферис; под „това“ имаше предвид не просто разговорите за секс по подслушван телефон, а същността на взаимоотношенията им.

— О, просто си в лошо настроение, скъпи — рече Гретхен. — Обади ми се, когато не си толкова кисел.

„Признай си — рече си той, когато затвори телефона. — Алис ти липсва“. Имаше и още нещо: тревожеше се, че вече няма да й се стори интересен, след като е била в Бостън и се е смесила с преуспялото талантливо множество. Животът му беше изкривен огледален образ. Беше се оженил за жена, която не обичаше, и се влюбваше в друга, за която обаче се страхуваше, че ще хлътне по друг мъж.

Ферис лежеше в леглото и чакаше да заспи. Както става понякога, лентата се пренави до момент от живота му, останал запечатан в паметта му. Беше мач по борба по време на последните класове в гимназията „Джордж Маршал“ във Феърфакс. Той водеше доста поточни и можеше да спечели в третата част. Съперникът му беше изтощен. Но Ферис не искаше да стане по лесния начин. Беше решен да закове момчето на земята и да спечели директно. Държеше го в ключ и извиваше яко ръката му надолу, за да опре лопатките му на постелката. Момчето изстена нещо, не беше точно дума. И после той чу внезапно изпукване, последвано от пронизителен писък, и разбра, че му е счупил ръката. Публиката слисано мълчеше, докато пострадалият борец се изправи олюляващо се, стиснал китката си. Няколко души започнаха да дюдюкат. Не бяха много, но хората предчувстваха, че се случва нещо лошо — че Ферис не иска просто да спечели, а да унищожи противника си. От цялата сцена Ферис си спомни момента точно преди изпукването — когато момчето изстена и се опита да му каже да спре.

Ферис затвори очи, за да прогони спомена. Живееше с него вече повече от двайсет години, а той все още го разстройваше. Проблемът не беше в самото насилие, а в неумишленото насилие — във вероятността, че можеш неволно да навредиш на някого. Ферис пропъди тази мисъл — умееше го, отдръпваше съзнанието си от това, което го притесняваше — и накрая заспа.

Алис се върна след десет дни и първото, което направи, след като кацна на летище „Кралица Алия“, беше да се обади на Ферис.

— Съжалявам, но ми липсваш — рече тя, сякаш признаваше някакъв свой недостатък. — Мислех си много за теб, докато ме нямаше, Роджър. В основни линии през цялото време. Затова не ти се обадих, притеснявах се.

— Да — отвърна Ферис. — Аз, също. Това добре ли е, или зле?