Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Защо? Ти му взе страха. „Говори с майка си“, най-доброто подаване, което съм виждал. И вървиш в посока, която ни интересува. — Ферис остави Хани да поеме нишката, но той само отбеляза похвалата на Ферис.

— Наистина му „взехме страха“, както казваш. Втората среща мина добре, както и третата, която имах точно преди да си тръгна. Вече е наше момче. Държим го със сигурност. Но въпреки това е сложно.

Ферис изчака Хани да поясни и когато не го направи, попита отново:

— Защо е сложно?

— Защото Ал Кайда е сложна организация. Има нива и нива, и нива. Всеки, който се опита да мине от едно ниво на друго, е заподозрян. Не правиш нищо на своя глава, чакаш да те накарат.

— Но ние не можем да чакаме. Знаеш го. Особено след Милано. Надяваме се, че бързо ще включиш Мустафа в играта.

— Не можем да чакаме, съгласен съм. Чакането може да доведе до убийствата на още хора. Но пък, от друга страна, трябва да чакаме. Аз съм търпелив човек дори и когато бързам. Прекалено много време ми отне да организирам операцията, за да бързам сега. Дори и Ед Хофман да иска от мен да действам бързо.

Ферис направи пауза, преди да отговори. Хани беше наистина предпазлив. Сега беше моментът да връчи подаръка, който му беше донесъл.

— Господин Хофман иска да ти дам нещо. Мисля, че ти си ги искал. Това са записи на телефонните разговори в Европа и Америка на някои от членовете на кралското семейство, които… напоследък притесняват краля. Ще те заинтригуват най-вече тези с либийския банкер в Париж, който се грижи за някои от кралските сметки. — Ферис отвори куфарчето си и подаде на Хани тестето с преписките.

— А, да. — Хани прегледа няколко страници и затвори папката. Присви очи. — Това е много мило. Негово величество ще се заинтересува, сигурен съм. Колко мило от страна на Ед да прояви такава щедрост. — Хани се намуси леко на подаръка, макар че Ферис не беше сигурен защо. Самият крал се беше жалвал на директора от своенравните си братя и сестри, когато беше ходил във Вашингтон.

— Иска да те види. Идва в Аман.

— Да, знам. Нуждае се от нещо и се чудя какво ли е. — Хани се усмихна и запали нова цигара. Ферис не го попита откъде знае. Може би Хофман му беше казал; може би само се преструваше, че знае. Нямаше значение.

— Ще иска да поговорите за случая — отвърна Ферис.

— Добре дошъл. Ахлан уа сахлан 19 19 Поздрав за добре дошъл (араб.). — Б.пр. . Стига да не се опитва да ръководи операцията. Ще направи грешки. Затова те обичаме теб, Ферис. Знаеш какво не знаеш. Ти си млад, ти си умен, говориш арабски, уважаваш по-възрастните. Ти си таен арабин. — Хани му намигна.

— Може ли да получим стенограмата от Карами? — попита Ферис. — Това ще ми помогне с Хофман.

— Не. Много съжалявам. Не е уместно. Но ще обобщя пред теб какво ни каза. Карами има връзка с човек, който е бил в тренировъчен лагер в Афганистан. Този човек сега се намира в Мадрид. Срещат се в Будапеща. Мъж от Дубай, който му изпраща пари, ги взима от някой в Карачи, но още не знаем името му. Карами е бил куриер в операцията срещу американския военен кораб „Коул“ през 2000. Пътувал е веднъж до Йемен, но оттогава не са го използвали задруги операции. Той е „спящ“. Пазят го за нещо. Или пък са забравили за него. Съжалявам, че трябва да го кажа, хабиби 20 20 Скъпи (араб.). — Б.пр. , но този човек сам по себе си няма да ни вкара в палатката. Ако се опита да иде да види големия човек, ще му откажат. Но имам друга идея за него.

— Каква? — Ферис се сдържа да не се намръщи.

— Не мога да ти кажа — рече Хани. Лицето му беше толкова гладко, черната му коса — толкова буйна, сивите мустаци — толкова добре подстригани. — Не е вярно. Разбира се, че бих могъл да ти кажа, ако исках, но не искам.

— Защо не? Преследваме един и същи обект в случая. Убеден съм. Защо да не си сътрудничим?

— Защото операцията е моя. Ще си поделим плячката. Но трябва да ме оставите да ръководя операцията така, както аз искам. Защото… нека бъдем честни, скъпи мой, защото нямате друг избор. — Хани се усмихна. Ферис го намираше за неустоимо очарователен дори и когато казваше неща, които щяха да му стъжнят живота.

— Хофман няма да се зарадва — отвърна Ферис.

— Маалеш 21 21 Карай да върви (араб.). — Б.пр. . Жалко. Ще му мине. Кой обича американците повече от мен?

— Лангли плаща доста сметки тук.

— Това заплаха ли е, мили ми Ферис? Колко очарователно. Вече се превръщаш в истински шеф на служба. Само не прави същата грешка като предшественика ти или ще се наложи да те изхвърлим и теб.