Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Гретхен Ферис идваше през няколко дни да види съпруга си в болницата. Беше тъмнокоса красавица със сладострастна фигура, която караше останалите мъже в болницата да я зяпат и да клатят глава. Никога не оставаше много дълго. Вечно трябваше да се връща в министерството на правосъдието. Но беше предана на Ферис по неин си организиран начин. Бяха се запознали като студенти в Колумбийския. Тя беше по-умна от него, поне според общоприетите преценки. Беше сковала сала от правни дъски и беше преплувала Колумбийския правен факултет, докато Ферис си губеше времето в „Тайм“. Когато той започна да работи в ЦРУ, тя дойде във Вашингтон като помощник на един консервативен съдия от окръжния съд и когато дойдоха на власт, републиканците й предложиха място в министерството на правосъдието. Тя попита Ферис дали ще е проблем, ако и двамата работят за правителството, и той й каза, че няма да е. Гордееше се с нея така, както тя се гордееше с него.

Тя беше вярваща. Това беше разликата между тях. За Ферис повечето житейски убеждения бяха индуктивни и винаги можеха да бъдат преразгледани. Гретхен действаше по обратния начин — от принципа към практиката. Може би не беше толкова уверена в нещата преди, когато бяха по-млади, или пък може би Ферис беше изгубил ориентирите си. Раздалечаването го беше тревожило малко, преди да замине в Ирак, а сега ставаше все по-голямо. Гретхен не искаше да знае неща, които биха я разстроили. Когато Ферис се опитваше да й обясни кое е толкова тревожното в Ирак, тя само поклащаше глава, сякаш той не полага достатъчно усилия.

Каквито и да бяха различията им, Гретхен знаеше как могат да бъдат преодолени. Сексуалният й апетит беше забележителен и в известен смисъл съзидателен. Това беше нещо, което я отличаваше от общоприетата представа за консервативен адвокат. Когато дойде да го види за пръв път в болницата, отвори шлифера си и отдолу се показаха сутиен, жартиери и млечнобяла кожа. Искаше да му направи свирка. Ферис отначало се опъна, чувстваше, че това е предателство към всички ранени в отделението, но беше за кратко.

Когато й каза, че заминава за Аман, очите й се напълниха със сълзи — не само защото щеше да й липсва, но и заради благородството на това, което вършеше. Говори за това как и двамата се сражават в една и съща война и как жертват личното си щастие в името на по-висша кауза. Това е лудост, помисли си Ферис. Никой не остава женен, защото това е добре за страната. Вече започваше да се пита дали бракът им ще издържи. За нея той беше по-скоро герой, отколкото истински човек. На летището преди тръгване Ферис се опита да й обясни, че не е сигурен дали ще може да й остане верен, след като ще е толкова далеч за толкова дълго. Но тя го отряза:

— Просто никога недей да ми казваш и всичко ще е наред.

Целуна го и му каза, че го обича, и наистина си го мислеше. Ферис отвърна:

— И аз те обичам. — Но в ума му думите прозвучаха празно.

Аман

Ферис отиде да види Хани Салаам в Службата за общо разузнаване на другия ден, след като той се върна от Берлин. Пазачът на пропускателния пункт спря бронирания му джип на входа на комплекса и после му махна да продължи. Явно мълвата, че е приятел на пашата, вече беше плъзнала. Това беше особеното при страни като Йордания, където животът се въртеше около кралския двор: клюката се лееше свободно като вода; всички придворни си разменяха една и съща информация и всеки явно разбираше всичко на мига. Дворецът беше разбрал в рамките на няколко дни например че Ферис е станал изпълнителен директор на Службата няколко седмици след пристигането си, когато Франсис Олдърсън беше изгонен. Това трябваше да е тайна, но градът се въртеше около Двореца не само в това отношение.

Централата на СОР се издигаше на върха на стръмен зъбер в Абдун, недалеч от американското посолство. Сградата не се виждаше от пътя, но когато завиеш зад ъгъла, надвисваше над главата ти като каменен замък. Във вътрешния двор се вееше заплашителният черен флаг на Мухабарат, с арабски надпис, който се превеждаше „Справедливостта дойде“. В ясна нощ светлините на Йерусалим се виждаха в далечината. СОР беше огромна. Никой не знаеше колко души се водят на работа в тайната полиция, затова хората си представяха най-лошото. Човекът, който стои до теб в ресторанта, информатор ли е? Ами бауабът 18 18 Портиер (араб.). — Б.пр. , който пази жилищната ти сграда, или колегата в другия офис? Вероятно всичките до един, плюс още дузина, описват всеки момент твоя живот, но никой не знаеше. Младите йорданци понякога играеха на една игра по баровете и се опитваха да отгатнат кой е от Мухабарат, но дръзваха да го правят само ако татко е достатъчно богат, за да оправи нещата, ако някой ги чуе. Това беше силата на Ханн: поради липсата на достоверни данни хората си представяха, че навсякъде е пълно с информатори.