Майкл Ридпат - Борсов посредник

В думите му имаше логика, но аз нямаше да го направя. Не можех да заблуждавам повече Соренсън.

— Не.

Последва пауза. Когато проговори, беше все така спокоен:

— Защо не, Марк?

— Защото искам да запазя компанията независима.

— Това наистина е хубаво — одобри той. — Само че не може да се осъществи. Понякога идва момент, когато нямаш избор. След три седмици „Феър Систъмс“ ще бъде само история, освен ако не направим нещо. По този начин поне оставаме в играта, Марк. Наистина нямаме друг избор.

— Двамата с баща ми можем да спрем всяка сделка — казах. — Няма да продавам.

Соренсън въздъхна:

— Това последната ти дума ли е, Марк?

Внезапно застанах нащрек. В гласа му имаше нещо, което ме предупреждаваше да не заставам на пътя му.

— Да — отвърнах.

— Добре, утре ще ти телефонирам. Разочарован съм от теб, Марк. — И той затвори.

Запитах се какво ли щеше да се случи сега.

Отговорът ме чакаше на бюрото ми следващата сутрин.

Това беше факс от „Бърнс Стивънс“, адвокатската кантора, чиито услуги ползваше „Феър Систъмс“. Той гласеше, че следващия вторник се свиква извънредно събрание в кантората им в Единбург. Щеше да се направи предложение да бъда отстранен от поста изпълнителен директор на компанията. В писмото се казваше, че продажбата на компанията била най-изгодното предложение за акционерите, а аз съм се бил обявил против това. Беше подписано от Уолтър Соренсън като председател и единствения друг неизпълнителен директор Найджъл Йънг.

Към него беше прикрепена форма, която отлагаше временно правата на акционерите за двадесет и едно дневното предизвестие за ИГС с обяснението, че такова забавяне няма да отговаря на най-добрите интереси на компанията, независимо от резултата на събранието.

Повиках Уили и Рейчъл в кабинета си и помолих Уили да донесе въпросния договор.

Показах им факса.

— Може ли да го направи? — запита Рейчъл.

Кимнах към Уили. Той се зарови сред документите.

— Мисля, че може. Трябваше да променим договора, когато направихме първоначалното публично предлагане на акциите миналата година. Той дава на неизпълнителните директори властта да свикват извънредни събрания за отстраняване от постовете на изпълнителни директори, ако се смята, че те действат срещу интересите на публичните акционери. — Той се спря на една страница и бързо я прегледа. — Да, ето го.

— И какво е това отказване от право?

— В техническо отношение трябва да има предизвестие двадесет и един дни преди провеждането на ИГС. Тук те настояват само за шест дни. Но ако достатъчно на брой акционери възразят, тогава ще трябва да изчакат три седмици.

Замислих се. Соренсън имаше право. След като имаше несигурност по отношение на ръководството на компанията, колкото по-скоро се разрешеше то, толкова по-добре.

— Не, шест дни са достатъчни — казах. — Но какво става на това извънредно генерално събрание?

— Предложението се отправя към акционерите и те гласуват. Едно просто мнозинство ще е достатъчно за прокарването му. Повечето от тях ще гласуват с пълномощно, разбира се.

— Значи ако успея да си осигуря малко над петдесет процента от гласовете, ще си запазя мястото?

— Точно така — потвърди Уили. — Имам списък на основните акционери. Да го донеса ли?

Кимнах и той излезе.

Погледнах Рейчъл.

— Няма да е лесно.

Тя ме дари с усмивка.

— Благодарна съм ти за опита.

— Искам компанията да остане независима, точно както желаеш и ти.

Уили се върна с едно извлечение на акционерите. Списъкът беше следният:

Марк Феърфакс 23,75%

Д-р Джефри Феърфакс 20,00%

Уолтър Соренсън 4,00%

Карън Чилкът 3,75%

Рейчъл Уокър 3,50%

Дейвид Бейкър 2,00%

Уилям Дънкан 1,00%

Служители на „Феър Систъмс“ 2,00%

Публично притежание 40,00%

Общо 100,00%

Посочих към четиридесетте процента публично притежание.

— Какво знаем за тях?

— Не повече от последния път, когато ме питахте — отвърна Уили. — С тази разлика, че сега вече знаем, че Дженсън притежава пет цяло и седем процента според формата 13 Д, която е регистрирал вчера. Всички останали са анонимни.

— Франк Хартман е сред тях — процедих.

— Кой е той? — запита Уили.

— Един арбитражьор, който акумулира акциите ни.

Уили направи гримаса.

— А сега да направим преглед на разположението на силите. — Взех лист хартия и направих две колони с надписи над тях съответно ПРОДАВАМЕ и НЕ ПРОДАВАМЕ.

Поставих Соренсън, Бейкър и всички публично притежавани акции в колоната ПРОДАВАМЕ. Бях сигурен, че Уагнър ще препоръча продажба на клиентите си, така че нямаше логика Дженсън или Хартман или който още притежаваше от акциите ни да мисли по различен начин.