Майкл Ридпат - Борсов посредник

Той измъкна някакви документи.

— Мисля, че най-после стигнахме донякъде с АРПА. Изглежда така, сякаш са готови да сключат договор с нас.

— Чудесно! — Това наистина беше добра новина. АРПА беше Агенцията по авангардни изследователски проекти към американското министерство на отбраната. Те бяха главният източник на доходи за дребните компании, занимаващи се с виртуална реалност, и следователно важен клиент. Но като британска компания за нас беше доста трудно да сключваме договори с тях. Дейвид наистина се беше справил добре до този етап. — Кога ще платят? — За компаниите, изпаднали в ситуация като нашата, първият въпрос винаги беше кога? А вторият — колко?

— Не по-рано от първи януари. Ако все още ни има, разбира се.

Пропуснах забележката му покрай ушите си. Знаех, че в момента, в който престанехме да работим с дългосрочна перспектива, бяхме загубени.

— Това ще е един наистина добър старт за следващата година — казах. — А сега да видим какво си донесъл.

Нещата бяха много сложни и двамата с Дейвид работихме върху сделката повече от два часа. Бях впечатлен от лекотата, с която схващаше проблемите, и също така бях доволен, че бе решил да се консултира. Между нас нямаше особени симпатии, но ако бяхме в състояние поне да говорим делово, това щеше да бъде най-доброто за „Феър Систъмс“.

Тъкмо приключвахме работата по оформянето на сделката, която щяхме да предложим на АРПА, когато телефонът иззвъня. Беше Скот Уагнър.

— Имам добри новини за вас — каза той. За момент си помислих, че е възможно да е решил да спонсорира най-сетне емисия от обикновени акции, но не беше това. — Днес рано сутринта бяха изтъргувани голям обем акции на „Феър Систъмс“. Цената е скочила от два до пет долара при добър обем. Това може да се окаже добра възможност за продажба.

Облекчението при новината за покачването на цената се смени с подозрение.

— Ще видим — казах. — Кой стои зад всичко това? Франк Хартман?

— Честно ти казвам, че не знам — каза Уагнър.

Не му повярвах.

— Добре, съобщи ми, ако процесът продължи.

— А какво ще стане с клиента ми, онзи, който иска купи цялата компания?

— Ще видим. — Затворих.

Дейвид Бейкър ме изгледа въпросително. Казах му какво става с цената на акциите.

— Уагнър е прав — каза той. — Сега е моментът да продадем.

Телефонът отново иззвъня.

— Здравей, Марк, обажда се Карл Дженсън. Как я карате?

— Добре, Карл. — Напрегнах се в очакване какво ще ми сервира.

— Добре. Обаждам ти се от учтивост, за да ти кажа нещо, което трябва да знаеш. Днес попълваме форма образец 13 Д за Комисията за ценните книжа и борсите, за да ги информираме, че сме събрали дял над пет процента от „Феър Систъмс“.

Сърцето ми лудо заби. Дали най-после Дженсън не се саморазкриваше?

— Да не възнамерявате да наддавате за цялата компания?

— Това е една чудесна малка компания. Просто бих искал да притежавам известно количество акции, това е всичко.

Реших да използвам добрия случай.

— Значи ще преразгледате решението да отложите изплащането на авансовите вноски за проект „Платформа“?

— Хей, Марк. Просто се обаждам от учтивост, нали разбираш? Не искам да започвам повторно обсъждането на нещо, върху което вече сме се разбрали. Дочуване. — И той затвори.

Оставих слушалката и си поех дълбоко дъх. Значи такава била работата. „Феър Систъмс“ беше на игрището.

„На игрището“ е жаргон на търговските банки. То означава, че една компания е заплашена от поглъщане и един потенциален хищник вече публично бе обявил интереса си. Това означаваше, че ако някой иска да закупи определената компания, беше по-добре да обявят намерението си. Това е желязно условие. Големите компании и арбитражьорите на Уолстрийт играят с цената на ценните книжа на компанията и в крайна сметка с бъдещето й. За една компания „на игрището“ е много трудно да остане независима.

Но точно това бях твърдо решен да направя. „Феър Систъмс“ щеше да остане независима.

Предадох на Дейвид думите на Дженсън. Повиках Рейчъл и Уили в кабинета си и уведомих и тях. Казах им, че съм решен да запазя независима „Феър Систъмс“. Рейчъл кимна, Уили придоби разтревожен вид. Дейвид само се усмихна. Това ме обезпокои, защото означаваше, че според него нямах никакъв шанс.

Обадих се на Соренсън в Калифорния. Той спокойно отвърна:

— Добре. Това е тъкмо онази възможност, която чакаме от толкова време. Тя ще вдигне цената на акциите. Нека се обадим на „Уагнър Филипс“ да се размърдат. Ако успеят да ни намерят купувач сега, можем да запазим контрола върху процеса и да издействаме най-добрата цена и всички останали условия.