Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Очевидно не. По тия места не сервират алкохол.

— Тогава какво се е случило?

— Ами Бърджи ми каза, че познавал един добър адвокат, който ни написал писмо. След една седмица обаче се появил друг адвокат на име Тод Съдърланд и заявил, че представлява „Феър Систъмс“. Притиснал го да оттегли иска си. Казах му, че не познаваме никакъв Тод Съдърланд. Запитах го какъв натиск му е оказал. Той не искаше да ми каже. Добави обаче, че двама от лигата „Прекрасният стар свят“ непрекъснато се мъчели да го убедят отново да заведе дело.

— От лигата? Е, да, не е изненадващо, че са тръгнали по следата на писмото. Но как ги е принудил Тод Съдърланд да оттеглят иска си?

— Мисля, че го разбрах, само че по-късно — каза Рейчъл. — Това, което наистина ме притеснява, е, че нашите системи представляват заплаха за здравето и безопасността на хората. След всички изпитания, които сме провели, не би трябвало да има такъв проблем.

— Съвсем вярно.

— И така, в един местен магазин запитах къде се намира най-близкият колеж. Посетих го в обедната почивка, измислих си някаква история и се смесих със студентите. Запитах за Джонатан. Не ми трябваше много време, за да разбера; историята се бе разнесла из цялото училище. Той обожавал да играе игри във виртуална реалност всеки път, когато бил дрогиран до козирката.

— Разбирам — казах. — И значи този тип Съдърланд открил, че Джонатан Бърджи бил под влияние на наркотик, когато катастрофирал с мотоциклета си, и казал това на баща му?

— Така предполагам — отвърна Рейчъл.

— Бедното момче — казах.

— Кой, таткото ли? Да, той направо изпадна в гняв. Почувствах, че не му е времето да го разпитвам подробно.

— Това обяснява защо Дуги не бърза да публикува писмото. И защо никога не иска да съобщи подробности на журналистите. Те бързо биха открили какво се е случило всъщност.

— Точно така. Но Дуги залагаше на това, че Ричард няма да разбере цялата история. Той блъфираше. Вместо да публикува веднага писмото и да ни дискредитира, той се е надявал да го използва срещу Ричард. И после срещу теб.

— Но не стана.

— Да. Така че всичко, което може да направи, е да подхвърля различни подмятания, но без да ги подкрепя с доказателства.

— А как можем да открием този Тод Съдърланд?

— Това го свърших — ухили се широко Рейчъл. — Струваше ми се, че и преди бях чувала това име. Вчера разговарях с Дейвид и той потвърди, че Съдърланд вършел някакви юридически услуги на един от клиентите ни.

— „Дженсън Компютър“?

— Не. „Онада Индъстрийз“.

— „Онада“ ли? — поклатих глава. — Това просто не се връзва.

Наближавахме Гленротс, но още не ми се искаше да се разделям с Рейчъл. Имаше толкова много неща, за които исках да разговарям с нея.

— Имаш ли нещо против да пием по нещо? — запитах.

— Че кога съм имала?

— Знаеш ли някое добро заведение наоколо?

Тя избра една приятна кръчма с градина и аз поръчах бира за мен, а за нея чаша червено вино. Седнахме на една външна маса с дървени пейки. Бирата беше добра.

— Какво става тук, Рейчъл?

— Не знам. Мислех много за това в Калифорния. Нали знаеш, надявах се, че разстоянието ще ми даде възможност да огледам нещата отдалеч.

— И успя ли?

— Не съвсем. Искам да кажа, сега виждам много късчета от загадката, но не се свързват едно с друго.

— Знам — казах. — Но нека ги разгледаме едно по едно. Съвсем ясно е вече, че Дженсън се опитва да завладее „Феър Систъмс“. Освен това знаем, че Хартман от известно време насам изкупува акциите ни.

— Има ли някаква връзка между Дженсън и Хартман?

— Никаква, поне доколкото е известно на Стив. — Замислих се за момент. — Но Хартман изкупува акции чрез „Уагнър Филипс“. А те са брокер на Дженсън. Може би Скот Уагнър е координаторът на всичко?

— Мислиш ли, че Дейвид е замесен? — запита Рейчъл.

— Възможно е. Ти как мислиш?

— Мисля, че вероятността е много голяма. Прекалено е осведомен за положението ни. Настоява да продадем „Феър Систъмс“.

— После идва и „Онада“. Те се стремят към изходния ни код, а ние не искаме да им го дадем. Опитват да запушат устата на Бърджи. Мислиш ли, че всички са свързани?

— Кой знае? — повдигна рамене Рейчъл, пресушавайки чашата си. — Искаш ли да ти поръчам още една?

— Разбира се.

Тя се върна след няколко минути. Това ми даде възможност да обмисля някои неща.

Рейчъл постави бирата пред мен.

— Благодаря ти. — Отпих. — Знаеш ли, Рейчъл, има още нещо.

— Какво е то?

— Убийството на Ричард.