Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Вие можете да загубите работата си.

— Можем да си намерим и друга работа — каза Анди. — Но не можем да възстановим онова, което сме създали тук.

— Какво мислят останалите?

— Всички са с нас — заяви убедено Кийт.

— За някои от тях наистина ще е по-трудно да си намерят нова работа — призна Анди. — Но не искат да допускат дори мисълта за продажба на компанията, повярвай ми.

Кийт се прокашля.

— Двамата с Анди имаме четири хиляди лири, с които можем да помогнем, ако се наложи.

Усмихнах се.

— Нуждаем се от далеч по-голяма сума. Но съм благодарен за жеста ви. Вие трябва да си държите парите в банката, защото може да ви потрябват.

И двамата ме гледаха мълчаливо.

Накрая проговорих:

— Възхитен съм от самоотвержеността, която виждам у всеки във фабриката. Тя е помогнала на компанията да стигне до този етап. Всички сте работили упорито, за да превърнете „Феър Систъмс“ в нещо повече от една мечта, и аз няма да продам компанията, преди да сме стигнали там, закъдето сме се запътили.

— Значи не възнамеряваш да продаваш? — запита Кийт със затаен дъх.

— Няма да продавам — отвърнах с усмивка.

— Хей! — извика Кийт и се обърна ухилен към колегата си.

— Поемам голям риск — казах. — В това число и работните ви места.

— Нямам нищо против — каза Анди.

— Да — ухили се Кийт. — На една стъпка сме от целта. Нека не спираме точно сега.

— Благодаря ви, момчета — изрекох развълнувано.

— Няма проблеми — отвърна Кийт. — Благодаря ти, че беше откровен с нас. Ще се справим. Ще видиш. — Двамата се изправиха и излязоха.

Вратата хлопна след тях. Вдигнах поглед към снимките върху стената на Ричард. Това бяха първите машини с виртуална реалност, които беше създал. Представляваха някакви причудливи приспособления. Това, което днес беше компактен чифт виртуални очила, по онова време е било масивен шлем, закачен за метална ръка, свързан към миникомпютър. По този начин Ричард бе следил движенията на главата, преди да бъдат разработени електромагнитните сензори. Но при някои приложения, които изискваха голяма точност, старият метод продължаваше да се използва.

Компанията бе извървяла голям път оттогава. Той се олицетворяваше от толкова много и различни неща. Както бяха казали Рейчъл и баща ми, това беше всичко, останало от Ричард. То показваше мечтите и постиженията му. Но това беше също така и възможност да се заработят милиони лири стерлинги. И това беше смисълът на живота на шестдесет човека. Подлагах на риск шестдесет месечни фиша за заплати.

След като разговарях обаче с Кийт и Анди, проумях, че за тях компанията беше нещо повече от обикновена работа. Те не бяха се трудили толкова време само заради заплатата. Това беше едно вълнуващо приключение, един опит да се постигне нещо, което никой преди тях не бе успял да направи. Освен това им предоставяше възможност да се отплатят на Ричард.

Нямаше да ги предам.

Същата вечер позвъних на Карън. Исках да разговаряме и да разбера нещо за Хартман. Не отговори. Опитах по-късно. Пак никой не се обади. В дванайсет без петнайсет направих последен опит. Нищо.

На следващата сутрин позвъних в шест и петнайсет. Това беше удобно време да я чуя. Будилникът й винаги я будеше в шест и петнайсет.

Пак нищо.

Около десет й позвъних на работата.

— Здравей, Марк, как си?

— Аз съм добре — отвърнах. — Опитах се да се свържа с теб снощи.

— Е, не си имал възможност, защото бях принудена да присъствам на едно следобедно заседание в Амстердам, което взе, че се проточи. Изтървах последния полет за Лондон и ми се наложи да прекарам нощта в един хотел до летището. Сутринта обаче хванах първия самолет и закъснях само няколко минути за работа.

— О, разбирам — казах. — Стив ми се обади вчера. Каза, че акциите на „Феър Систъмс“ се акумулират от някой си Франк Хартман. Познаваш ли го?

— Не — отвърна тя. — Искам да кажа, че съм чувала за него, но „Харисън Брадърс“ няма да си имат работа с него. Носят се слухове, че си падал малко тарикат.

— Трябва да е наистина голям тарикат, щом „Харисън Брадърс“ не искат да работят с него. — Работодателите ни не бяха особено придирчиви по отношение на деловите си партньори, стига само това да им носеше бърза печалба. — Можеш ли да разучиш малко повече за него? Нали разбираш, да поразпиташ наоколо.

Карън се поколеба.

— По-добре да не го правя. Искам да кажа, не бих искала да разберат, че си имам каквато и да било работа с него, дори и това да са само въпроси.