Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Добре, не можеш ли да проведеш няколко дискретни проучвания?

Тя отново се поколеба.

— Добре, Марк. Ще видя какво мога да направя. Сега имам работа. Някой ме търси по другия телефон.

Затворих и се замислих.

Значи Карън се е забавила в Амстердам. Но Сали беше споменала, че тя щяла да се върне следобед на работа. Би ли могло да се случи така, че да е тръгнала веднага след обяд и да е заминала за следобедната среща в Амстердам? Може би. А може би не.

Разтърсих глава. Сигурно започваха да ми се привиждат различни неща. Временната ни раздяла беше изострила сетивата ми.

С радост зърнах Рейчъл да се промъква сред хората на входа за посрещачите на единбургското летище. Ухили ми се широко, когато ме видя. Въпреки протестите й дръпнах безформената черна брезентова чанта от ръцете й.

— Не е тежка — каза тя.

Беше тежка.

— Съжалявам, че закъснях. Получи ли съобщението ми? Излетяхме с три часа закъснение от Сан Франциско, така че изтървах връзката на „Хийтроу“.

Докато крачехме към черното беемве на паркинга, изпитах леко смущение. Погледнах Рейчъл, докато отваряше вратата. Дали си въобразих лекото набръчкване на нослето й при влизането й в колата? Включих двигателя и насочих колата към Файф.

Запитах я за Дженсън.

— Казах му, че сме прекратили временно работата върху проект „Платформа“ и няма да продължим, докато не ни плати — каза тя. — Той отвърна, че сме глупаци, но това било наш избор. Запитах го защо не ни плаща, като му заявих, че тия приказки за изпитанието, на което искал да ни подложи, са пълна глупост.

— Остро — ухилих се. — И какво каза той?

— Същото. Вече се бил опарил веднъж от доставчици, които го подвели, и не искал това да се повтаря.

— Повярва ли му?

— Не. Мисля, че това са празни приказки и че той се опитва да направи нещо.

— Спомена ли за евентуалното ни закупуване?

— Не, нищо. Абсолютно нищо на тази тема.

— И няма да ни плати?

— Определено не.

— Проклет да е! — Стоварих юмрука си върху кормилото. — Вече става очевиден развоят на събитията. Дженсън ще изчака, докато съвсем се отчаем, и тогава ще ни купи на безценица. Ако стигнем до назначаване на управител на имуществото, тогава още на следващия ден ще стовари оферта пред управителя. Колкото повече се приближаваме до банкрута, когато ще вдигнем ръце, толкова по-ниска ще ни бъде цената. Щом придобие правата върху нас, той ще бъде едновременно и „Майкрософт“, и Ай Би Ем в бизнеса с виртуални системи. Ще ни стисне за гушата.

Поклатих глава.

— Не е чудно, че Хартман иска да отхапе залък. — Разказах й за откритието на Стив Шварц.

— По всяка вероятност той е наясно към какво се стреми Дженсън и иска да го изпревари.

— Разбра ли нещо за нещастния случай с мотоциклета? — запитах.

— Да — отвърна Рейчъл. — Беше много интересно.

— Кажи ми.

Тя извади цигара.

— Имаш ли нещо против, ако запаля?

— Бих се радвал, ако не пушеше.

— Би се радвал, ако не пушех? Но ще имаш ли нещо против, ако запаля? — Тя се усмихна.

— Ще имам малко. — Опитах се да прозвуча твърдо, но не успях.

— Само малко? Добре, защото страшно ми се пуши. Ама страшно много. — Запали и пое дълбоко дима. — О, сега е много по-добре — въздъхна тя. — Благодаря ти, че ме разбираш така добре.

Не можах да сдържа усмивката си.

— Кажи ми сега.

— О, да. И така, вчера сутринта кацнах в Лос Анджелис. Джонатан Бърджи е от Санта Моника, което е доста близо до летището. Родителите му живеят в едно хубаво кварталче на средната класа. Заварих и двамата у дома. Бърджи навремето бил учител, но бил принуден да се пенсионира, когато получил травма при едно убийство в класната стая. Каза, че получил обезщетение. Очевидно детекторът за метални предмети не успял да регистрира наличието на пистолета, който момчето внесло в училище.

— Сигурно е подал иск за обезщетението?

— Предполагам, че го е направил — изрече замислена Рейчъл. — Но той твърди, че синът им цялата онази вечер бил играл на нашата система за виртуална реалност в развлекателния център. Когато се прибирал с мотоциклета си, се блъснал в едно дърво.

— Имаше ли някакви доказателства, че машината има нещо общо с нещастния случай?

— Не съвсем. Едно от момчетата, което било с него, каза, че на излизане от залата с игрите изглеждал замаян. Един от служителите на развлекателния център твърди, че видял Джонатан да залита малко преди да се качи на мотоциклета.

— Възможно ли е да е бил пиян?