Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Кой е купувачът?

— Не мога да ти кажа още.

— Колко предлага?

— Четири долара за акция. Осем милиона долара за цялата компания. Вземай ги. Нямаш избор.

— По дяволите! — извиках и треснах слушалката на телефона.

Значи ето как работела малката, но сплотена общност на Уагнър от инвеститори и компании. Той ни бе направил услуга, като събрал обикновени акции, и сега ние му дължахме услуга. Той контролираше обикновените акции, което означаваше, че контролира и нас. Ненавистна ми беше самата мисъл да завися от Уагнър. Това обаче, което наистина ме гневеше, беше очевидното удоволствие, което получаваше от гаврата си над нас. Е, можех да кача залога и да видя какво още ще измисли.

Откъде да съберем средства? Пробвах няколко банки, откъдето бяхме искали и преди, но получих категорични откази. Оставаше ни само да опитваме, като се надяваме, че все някъде ще ни отворят.

С въздишка позвъних на своя банков мениджър, или по-скоро „персоналния управител на сметката“ ми. След като бе видял чековете ми с премии, той направо се бе побъркал да ми предлага съдействие. Е, сега му се отваряше чудна възможност.

Беше окуражителен, но предпазлив. За банката бях ценен клиент, но той искаше да се запознае с подробностите, преди да склони да ни отпусне заема, който исках. Надявах се да не стигаме до този етап.

Дейвид подаде глава през вратата.

— Как върви продажбата?

— Не върви.

— Какво искаш да кажеш с това не върви?

— Искам да кажа, че няма да продаваме компанията. Ще направя пореден опит да взема нов заем.

— Какво? Не говориш сериозно! — Той влезе в стаята и застана пред бюрото ми.

— Напълно сериозен съм.

— И кой реши това?

— Аз.

— Господи, Марк! Нямаме никакво време. Ако не започнеш сега процедурата за продажба, ние ще банкрутираме, преди да успеем да се спазарим!

Вече ми писваше да ми казват от всички страни какво да правя.

— Дейвид, остави това на мен. Става ли?

— Ти правиш всичко възможно да съсипеш компанията, Марк. Но аз няма да ти позволя. Прекалено много съм вложил в нея. Щом не искаш да направиш нищо, аз ще го сторя. — Той се завъртя и се втурна покрай Рейчъл, която носеше две препълнени чаши с кафе.

— Хей! — извика тя. — Изгорих се! Заповядай — протегна ми едната. — Черно, нали?

— Благодаря ти — усмихнах се.

Тя седна срещу мен.

Известно време отпивахме мълчаливо от кафето си.

— Защо толкова държи да продаваме? — запитах се на глас. — Тази сутрин определено ми се видя в добро настроение.

— Може би вижда себе си като печеливша страна в компанията, ако бъде погълната — каза тя. — Тогава ще заеме мястото ти.

— Нищо не може да задължи купувача да сложи на мястото ми някого от компанията — казах. — За тях ще бъде най-естествено да поставят свой човек.

— Какво би го спряло да се договори за това предварително с тях?

— Какво, ти да не мислиш, че той се кани да поднесе „Феър Систъмс“ на тепсия на някоя фирма, като в замяна получи поста на управителен директор?

— Възможно е.

Наистина какво би го спряло да го направи, помислих си. Трябваше да го наблюдавам много внимателно.

— И с кого е сключил тази сделка?

— Не знам — отвърна Рейчъл. — Кой е купувачът, който Уагнър урежда?

— „Уагнър Филипс“ са брокерска компания за голям брой калифорнийски компании за висши технологии. Може да е всяка една от тях.

— Включително и „Дженсън Компютър“?

— Не знам. — Последвах логиката на Рейчъл. — Но ако това действително е така, тогава Дженсън може да е замразил плащанията към нас с надеждата да ни принуди да му продадем фирмата на безценица. И използва Дейвид Бейкър да му помага при това, като му осигурява вътрешнофирмена информация.

— Възможно е. Ако Карл Дженсън иска нещо, той винаги го получава.

— Защо просто не ни предложи да я купи?

Рейчъл вдигна рамене.

— Ти си инвестиционен банкер. Може би си мисли, че така ще му излезе по-евтино.

— Успее ли да сключи бързо сделката, тогава проект „Платформа“ продължава работата си, а той ще притежава технологията, също както и производството на продукта — казах. Това имаше логика. — Виж какво можеш да откриеш, когато отидеш в Калифорния.

Бързо се обадих на Карън. Тя провери за „Дженсън Компютър“. Брокерът им беше „Уагнър Филипс“.

Нещата изглеждаха така, сякаш моят директор по маркетинга, най-важният ми клиент и брокерът се бяха сдушили срещу мен. Битката нямаше да бъде никак лесна.

На следващия ден Рейчъл отлетя за Калифорния; беше сряда. Престоят й щеше да бъде кратък, щеше да се върне в събота сутринта. Надявах се да успее да накара Дженсън да промени решението си. Тя имаше по-добра позиция за това от мен.