Майкл Ридпат - Борсов посредник

Тя изключи машината.

— С тази система виртуалната реалност ще се прехвърли от специализираните и скъпи приложения към онези, които използваме всеки ден в бизнеса или у дома.

— Можем ли наистина да правим всичко това? — попитах.

— Имаме технологията, с която да го правим — заяви Рейчъл. — Нуждаем се от подобрени комуникационни системи, но щом влакнестите оптични кабели достигнат повечето къщи, след тях веднага ще навлезе и виртуалната реалност.

— Кой е създал всички тези приложения?

— Софтуерни компании. Те всички използват нашия софтуер и графичен чип.

— Това е наистина впечатляващо. Но не можем ли да правим всичко това на обичайните компютри? — запитах.

— Можеш да правиш пресмятанията, но възпроизвеждането им върху екрана е най-важното. Веднъж, след като си вкусил от виртуалната реалност, тогава плоският екран ще ти се стори примитивен. Бизнесмените, сърфистите на Интернет, любителите на компютърните игри, всички ще ги искат.

— И ние ще правим всичко това с „Дженсън“?

— Да. Използваме нашия графичен чип, нашия симулационен мениджър и нашите шлемни комплекти. „Дженсън“ ги произвежда масово. Цената на една система падна до две хиляди долара.

— Две хиляди долара?

— Да.

Обмислих чутото до този момент. Все още съществуваше голям проблем, проблемът, който не ни оставяше и за секунда на мира. Нямахме масов пазар. Как да го създадем?

— И ето къде идва на помощ проект „Платформа“ — заяви гордо Рейчъл. — Погледни това.

Натисна няколко клавиша. Компютърът започна да зарежда Уиндоус.

— Уиндоус е операционната система, използвана при осемдесет процента от персоналните компютри.

— Е? — запитах.

— Погледни на долния ред, вдясно.

Там имаше малка картинка на човече с виртуални очила.

— Искаш да кажеш, че системата ни работи под Уиндоус?

Рейчъл се ухили.

— Да. Проект „Платформа“ е кодовото име за съюза между нас, „Дженсън“ и „Майкрософт“. Нашите системи ще се продават към Уиндоус. Ако някой поиска да използва приложение за виртуална реалност под Уиндоус, те ще трябва да използват софтуера на „Феър Систъмс“ за симулационен мениджмънт и графичната система Феър Рендър. И тя ще се намира ей тук на всеки компютър.

— Колко ще платим за това? — запитах.

— Не е много. Но то ще ни даде страхотно предимство при разработката на нов софтуер. А дори и два долара са нещо огромно при продадени десетки милиони компютри.

— А Дженсън прави пари от продажбите на компютрите.

— Именно. Той получава летящ старт спрямо конкуренцията при производството на персонални компютри със системи за виртуална реалност.

— Значи всички ние правим пари? Ами „Майкрософт“? Каква им е ползата от всичко това?

— Ползват най-напредналата система с виртуална реалност в света и получават възможност за нов пазар.

— Уха! — възкликнах. — Ако това проработи, авторските ни проценти ще възлизат на милиони.

— Има и нещо повече — каза Рейчъл. — Това е революция в компютърната технология, която предстои да се случи, не по-малка от тази, когато Ай Би Ем въведоха персоналния компютър през 1981 година.

— Права си. А ние в случая играем ролята на Ай Би Ем. — Замислих се за персоналните компютри на Ай Би Ем — милиони бяха произведени през осемдесетте. Скоро компании като „Компак“ и „Дженсън“ се научиха как да произвеждат техни клонинги. Ай Би Ем правеха големи пари в продължение на десет години, а също и другите.

— Не — изрече търпеливо тя. — „Дженсън Компютър“ в случая е Ай Би Ем.

И в този миг разбрах.

— „Майкрософт“.

Рейчъл кимна.

Спомних си киселия образ на Бил Гейтс от книгата, която Ричард бе оставил отворена на дивана си. Фирмата на Бил Гейтс, „Майкрософт“ притежаваше ДОС и Уиндоус, операционните системи, които управляваха повечето от милионите персонални компютри, използвани по целия свят. След по-малко от петнадесет години „Майкрософт“ бяха израснали от нулата до компания по-могъща дори и от гиганта Ай Би Ем. А причината за това беше, че операционната система на „Майкрософт“ се бе превърнала в стандарт. Както Ай Би Ем бяха изнесли на върха „Майкрософт“ с персоналния си компютър, така сега „Майкрософт“ щеше да изнесе на върха „Феър Систъмс“, като Уиндоус щеше да играе ролята на ракета-носител.

В новия свят на масов пазар за системи с виртуална реалност, „Феър Систъмс“ щеше да притежава стандартния операционен софтуер.

Спомних си, че „Майкрософт“ възлизаше на повече от тридесет милиарда долара.