Майкл Ридпат - Борсов посредник

А аз си мислех колко изгодно ще бъде да я продам за десет милиона долара или дори по-малко.

Не беше чудно, че Рейчъл не допускаше дори и споменаването на подобна възможност. Не беше чудно, че Ричард бе правил всичко, само и само да не се стигне до такава ситуация.

Ричард е бил прав през цялото време. Той е бил на прага на създаването на програма, която ще промени света. И това не беше само изумителната технология. Тази компания можеше да се развива успешно и в условията, които ми бяха толкова познати: оборот, печалби, пазарна капитализация.

Умът ми на търговец на ценни книжа трескаво заработи. Това щеше да бъде сделката на столетието, ако успеех да издържа до края. Разбира се, всичко беше против нас. Все още всичко изглеждаше така, сякаш „Феър Систъмс“ щеше да банкрутира, преди проект „Платформа“ да излезе на пазара. Но ако съумеех да запазя компанията жива и действена през следващите четири месеца…

Поех си дълбоко дъх.

— Добре — казах. — Няма да продаваме. Все ще изкараме до септември.

Лицето на Рейчъл светна.

— Да! — изкрещя тя и като се приведе напред, опари устните ми с мигновена целувка.

— Нека се успокоим и да обмислим как да го направим — изрекох аз изненадан и смутен от реакцията й.

Обсъдихме всички варианти. Нямахме голям избор, но не се отчайвахме. Макар и на пръв поглед да не се виждаше някакво решение, бях сигурен, че все ще успея да открия.

— След това, което ти ми каза, решението на Дженсън да ни закопае изглежда направо истинска лудост — казах. — Той направо се самоубива по този начин.

— Знам. Умът ми не го побира защо реагира така.

— Чудя се какво ли мисли „Майкрософт“? Имаш ли някаква идея?

— Не. Преговорите по тази част от сделката се провеждаха изцяло от Дженсън. Той е голям клиент на „Майкрософт“ и поддържа много близки отношения с тях. Мисля, че Ричард се среща с тях, но никой друг от „Феър Систъмс“ не е. Ако не броим двама техни програмисти, с които съм разговаряла. Но защо? Да нямаш намерение да разговаряме с тях?

Разтърках брадичката си.

— Не искам да ги плаша, та да почнат да търсят конкуренцията. Трябва да продължаваме, все едно че нищо не се е случило. Дженсън блъфира, сигурен съм. Това обаче, за което не съм сигурен, е защо?

— Мога да отида при него да си поговорим — предложи Рейчъл. — Така и така трябва да ходя в Калифорния да проверя за нещастния случай с онова момче с мотоциклета. Може би ще успея да открия нещо при един разговор с Дженсън. Все ще трябва да намерим отнякъде пари. И то бързо.

Наложи се да чакам до два следобед, преди да позвъня на Скот Уагнър. В Сан Франциско беше шест сутринта, но той вече беше в кабинета си. В Калифорния човек трябва да става рано, ако иска да върти добър бизнес на финансовите пазари.

— Искам да си поговорим за възможността да съберем известен обем нов капитал — започнах. — Имаме няколко много интересни проекти, но ще ни трябват още малко пари, ако искаме да ги финансираме както трябва.

— Колко? — запита Уагнър.

— О, пет милиона долара ще стигнат — изрекох колкото може по-небрежно.

— За кога ти трябват?

— До един месец.

— Много скоро.

— Не можеш ли просто да отидеш при съществуващите инвеститори за още малко пари в брой? Това би подобрило значително стойността на цялата компания.

— Няма смисъл.

— Защо?

— До този момент не са проявили интерес към ценните ви книжа. Акциите са паднали до три долара от десетте, при които те инвестираха. Нямат намерение да хвърлят още пари в бездънна бъчва. Щом толкова ти трябват пари, защо просто не събереш смелост да погледнеш реалността в очите и не продадеш на някоя по-мощна компания?

— Имаме реално бъдеще като независима…

— Марк, ти не разбираш, на този етап просто няма възможност да се съберат никакви пари за „Феър Систъмс“. Движението на цените на ценните ви книжа клони много силно надолу и явно компанията се разпада след смъртта на брат ти. Единственият ти шанс е да продадеш. Аз държа контрола върху акциите, и аз ти казвам да продаваш.

Бях изненадан от тона му.

— Решил съм да управлявам компанията независимо.

— Пет пари не давам какво си решил. Казвам ти да продаваш и точка.

— Кой притежава акциите?

— Всъщност аз.

— Ако ти се опитваш да ме сплашиш, не нарушаваш ли правилата на Комисията по ценните книжа и борсите?

— Виж, приятелче — започна Уагнър. — Ти се изложи. Твоите акционери трудно ще го преглътнат. Те искат да продаваш, за да се отърват със сравнително неголеми загуби. Давам ти оферта, която не можеш да отхвърлиш. Така че просто я приеми и продавай.