Майкл Ридпат - Борсов посредник

Размислих върху думите й. Нищо, освен чудо не можеше да спаси компанията. Банкрутираме ли, това нямаше да помогне никому. А ако бъдеше продадена, поне хората щяха да си запазят работата и технологията на Ричард нямаше да загине. На татко това можеше да не му хареса. Също и на Рейчъл. Избор обаче нямаше.

— Права си — казах. — Ще продам компанията.

Същата нощ се любихме. Беше минало много време от последните ни ласки. Карън страшно ми беше липсвала и бяхме прекарали заедно един чудесен ден. Но дори и това не стигна, за да се върнем към предишните ни нощи.

Дали причината беше в мен? Или в нея? Не знаех.

— Нещо не е ли наред? — запитах я след това.

— Не — отвърна тя. — Всичко е наред.

Озадачен се отместих в своята половина на леглото и заспах.

Беше наистина изумително колко трезво разсъждавах сега, след като бях взел решение да продавам. Още се чувствах гузен. Бях се провалил. Изпитвах вина, че предавах Ричард и желанието му „Феър Систъмс“ да остане независима. И бях подвел баща си.

Бях се провалил напълно и в опитите си да открия нещо за смъртта на Ричард. Бях сигурен, че по някакъв начин тя беше свързана с компанията, но нямах представа как. И след като петдесет от най-добрите детективи на Файф не можеха да го разкрият, какво можех да направя аз?

Карън беше права. Позицията ми беше губеща и нищо не можеше да я превърне в печеливша. Бях длъжен да преглътна загубите, да приключа със случая и да се захвана със следващата работа.

Едно нещо обаче никак не ми се нравеше — това, че Дуги може да си въобрази, че е успял да ме сплаши. Но тук щеше да пострада единствено гордостта ми. А и честно казано, нямах никакво желание да се сблъсквам с онзи кръвожаден пес.

В неделя вечер позвъних на Соренсън и му казах за решението си. Той ме окуражи. Не бе успял да изнамери някакво чудотворно решение, когато му бях съобщил, че Дженсън отлага изплащането на авансовите вноски. Изобщо не ме обвини за станалото и подкрепи решението ми да продавам. Каза ми, че ще поговори с баща ми, който половин час по-късно ми позвъни.

— Току-що разговарях с Уолтър.

— Съжалявам, татко. Но се налага да продаваме.

Той въздъхна:

— Да, знам. Какъв срам!

Последва тишина.

— Уолтър ми каза, че това няма нищо общо с теб. Благодаря ти, че направи всичко възможно да спасиш компанията.

— Не се тревожи. — Все още се чувствах виновен, че го бях подвел. Освен това още се тревожех.

Потопих се в познатата гълчава на борсовия салон на „Харисън Брадърс“. Запътих се към бюрото си с някакво приятно очакване. Според вестниците от почивните дни сделката, която двамата с Ед бяхме направили предния месец, най-после даваше плодове.

Стигнах до бюрото си и включих машините си.

— Здравей, Ед — казах, докато набирах номера на страницата за пазара на американски съкровищни облигации.

Той говореше по телефона, но ми махна с ръка.

Бях прав! Разликата между дву- и десетгодишните съкровищни бонове на американското правителство се бе свила от 1,40 до 1,28 процента. Направих набързо няколко изчисления наум. Това представляваше почти един пункт печалба на сто милиона долара, или без малко цял милион! Съвсем не беше зле!

Ед приключи с телефонния си разговор.

— Погледни това! — повиках го. — Успяхме ли или не?

Той примига и се почеса по тила. Нещо не беше наред.

Погледнах го и се замислих.

— Нали сделката все още е в сила?

— Не съвсем — каза Ед.

— Какво искаш да кажеш с това, не съвсем?

— Оттеглих я миналата седмица.

— Така ли? Че с каква печалба приключи?

— Беше повече като загуба. Двеста и четиридесет хиляди, ако бъдем точни.

Не можех да повярвам на ушите си. Бях му казал да движи сделката. Как е могъл да загуби толкова много? Съжалих, че му се доверих. Това момче явно беше пълен галфон.

Ед прочете чувствата, изписани по лицето ми.

— Етиен ми каза да я приключвам.

— Етиен ли? Какво искаш да кажеш?

— Ами, откакто ти си тръгна, той всеки ден ме дебнеше. Веднага щом сделката взе да регистрира загуби, Етиен го забеляза и ми нареди да я приключвам.

— Защо не ми се обади във „Феър Систъмс“?

— Направих го, но ти не беше там. — Спомних си за съобщението му. — А и освен това Етиен ми нареди да я прекратя веднага. Два часа след като продадох позицията, нещата тръгнаха в наша полза.

Бях бесен, но не на Ед. Най-вече се гневях на себе си. Направо бях готов да убия Етиен.

— Добре, Ед, не се тревожи — казах и тръгнах да търся Етиен.