Майкл Ридпат - Борсов посредник

Две минути по-късно Дейвид и Уили пристигнаха в кабинета ми. Предадох им новините.

Уили си пое шумно въздух и избъбри: „Майко мила“. Дейвид обаче изобщо не се притесни, дори се зарадва.

— Какво ще правим сега? — запита Уили.

— Колко време мислиш, че ще издържим без парите на Дженсън?

Той извади сметките си.

— Можем да изкараме още четири седмици, но се съмнявам, че ще изплатим юнските заплати.

Беше 19 май. „Феър Систъмс“ плащаше на служителите си на петнадесето число. Имахме на разположение по-малко от месец.

Същата вечер се прибрах силно потиснат в Къркхейвън. Карах бавно покрай кея, но не виждах и следа от Дуги. И от кучето му, което беше по-важно. Тръгнах покрай стената на вълнолома и седнах да помисля или по-скоро да се поразсея.

Бях се провалил. Нямаше друга дума. Бях подвел всичките си най-близки хора: Карън, баща ми, Ричард. Компанията му щеше да извади голям късмет, ако го надживееше с два месеца.

Знаех, че вината не е изцяло моя. Но аз бях свикнал да побеждавам, да имам късмета на своя страна, да правя пари. Тайничко вярвах, че човек е ковач на собствения си късмет и че само неудачниците губят, защото „обстоятелствата излизали извън контрола им“.

Истината беше, че аз не знаех нищичко за виртуалната реалност и за управлението на едно предприятие. Бях направил всичко възможно, за да загърбя този факт, доверявайки се на разума и здравия смисъл, за да превъзмогна всички проблеми, но от първоначалната ми самоувереност не бе останало нищо. Не бях оправдал доверието на Соренсън.

Все още нямах представа кой може да е убил Ричард.

Погледнах към морето. Вятърът брулеше лицето ми. Небето беше покрито с тъмни облаци. Внезапно усетих по лицето ми да се стича вода. Валеше силен дъжд. Сгуших се в якето си.

Какво, по дяволите, правех тук?

Ако бях в Лондон, можех да си пия бирата на терасата в очакване Карън да се прибере всеки момент. Внезапно осъзнах колко ми липсват гълчавата на „Харисън Брадърс“ и борсовият му салон, Грег, Ед, другите борсови посредници, екраните, покупките и продажбите.

И Карън. Бях толкова далеч от нея. Може и да бе от настроението ми, но аз усетих, че разстоянието влияе на връзката ни. Е, ако това беше вярно, какво правех тогава тук, измъчвайки се над една загубена кауза? Трябваше да си прекарвам времето с нея.

Уредих си да прекарам, уикенда с Карън, а понеделника — в „Харисън Брадърс“.

— Разказвай — каза Карън.

Беше се свила на дивана с чаша вино. Изглеждаше прелестно с гъстата си руса коса, разпиляна по раменете, които вече придобиваха лек загар под първите лъчи на майското слънце.

Бяхме прекарали следобеда на конни състезания в Сандаун. Денят беше наистина чудесен.

Бях приготвил вечеря и се наслаждавахме на компанията си. До този момент Карън не ме бе попитала за „Феър Систъмс“ и й бях благодарен за това.

Сега обаче изпитвах желание да говоря.

— Мисля, че „Феър Систъмс“ ще фалира — казах.

— Е, щом акциите са паднали на три долара, значи наистина е зле.

— О, не мисля, че пазарът си дава наистина сметка за реалното положение на компанията. Този срив се дължеше на страховете на хората, че системите с виртуална реалност могат да убиват хора. Което само по себе си е достатъчно лошо. Това обаче, което е още по-зле, е, че ние току-що се простихме с най-големия си клиент.

Разказах й всичко за Дженсън и онова, което ми беше известно за проект „Платформа“. Разказах й също и за заплахите на Дуги.

— Вината не е твоя.

— Разбира се, че не е — изсумтях.

Карън ме изгледа разтревожено.

— Прощавай — казах. — Аз те предадох, предадох всички.

— Едва ли има нещо, което можеше да направиш. Къде е онова прословуто хладнокръвие на борсовите посредници? Та ти направо се вживяваш!

— Разбира се, че се вживявам! Та нали става дума за компанията на брат ми в края на краищата!

— Добре, добре — опита се да ме успокои тя. — Марк, знам колко е важна за теб „Феър Систъмс“! Но ти направи всичко, което бе по силите ти. Нищо повече не може да се направи. Вярно, не си направил възможно най-добрата сделка, но все още има време да се измъкнеш без голяма загуба. Примири се със загубите. Колко време имаш още преди да секне паричният поток?

— Около месец, може би и по-малко.

— И това време ти е достатъчно да продадеш компанията. Ти спомена, че има купувачи. Продавай и гледай да спасиш каквото можеш. Забрави „Феър Систъмс“. Забрави онзи откачалник Дуги. Върни се в Лондон.