Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Ще има — заяви Дженсън. — Преди петнадесет години аз бях единственият, който предвиди какво ще се случи с персоналните компютри. Тогава бях на двадесет и четири. Е, сега вече виждам следващата вълна. И това е виртуалната реалност.

— Това не е нещо за някакви гладкомозъчни любители на игри или перверзни типове. Това ще бъде част от живота на всички нас през следващото столетие. А онези шибани идиоти от Уолстрийт не могат да го видят!

Замислих се.

— Значи вие се надявате, че посредством нашата технология ще можете да разкриете пазара за виртуални системи? Вие произвеждате графичните карти Феър Рендър и асемблирате наши компютърни системи.

Дженсън не ми отговори и продължи да крачи.

Това беше интересно. Рейчъл бе споменала, че за да се разработи един пазар за системи с виртуална реалност, системите и особено чиповете трябва да се произвеждат масово. Дженсън явно имаше голямо желание да стане свидетел на това нещо. И наистина той беше важен клиент.

— А проектът „Платформа“ има ли нещо общо с всичко това? — запитах.

— Възможно е — отвърна той. — Но аз не очаквам един хлапак от Уолстрийт да го схване.

Подминах задявката.

— Знам, че проектът „Платформа“ е строго секретен. Мога да ви уверя, че Рейчъл не ми е споменавала абсолютно никакви подробности. Тя твърди, че вие сте настоявали проектът да се пази в най-дълбока тайна.

— Дяволски сте прав.

— Е — продължих аз, — в такъв случай ще ви бъда много благодарен, ако вие самият ми кажете какво представлява проект „Платформа“. Така ще мога да се уверя, че ние сме най-добрите за вас. Много е трудно да се ръководи такава компания, без да знае човек нищо за нея.

— Хей, съжалявам много, че ви е толкова трудно да управлявате „Феър Систъмс“, но това си е ваш проблем, не мой.

Реших да не се поддавам на провокацията. А ставаше очевидно, че всеки мой следващ въпрос за проекта неминуемо ще ме сблъсква с все същото отношение. Бях докаран почти до бяс, че не иска да ми каже.

Той спря да крачи из стаята и седна.

— Как се справяте без Ричард?

Аха. Това беше труден въпрос, но и преди ми го бяха задавали различни клиенти, които бяха останали доволни от отговорите ми.

— Бяхме потресени от смъртта му. Това е съвсем естествено — започнах аз. — Но както знаете, тук разполагаме със способни инженери и техници. Рейчъл е била в течение почти на всичко, което Ричард е правил в техническо отношение. А Дейвид Бейкър поддържа добри връзки с клиентите ни.

— А какво ще кажете за лидерството? Всяка компания трябва да си има лидер.

— За мен такъв проблем не съществува. Радвам се, че имам подкрепата на работещите във фирмата. — И това беше истина. Макар и непрестанно да възникваха проблеми, смятах, че се оправям добре с хората. Вече ми вярваха и ме приемаха.

— Аха. — Дженсън не беше убеден. Той се отпусна назад. — Ричард ръководеше нещо наистина голямо тук. Ще се моля да не оплескате нещата.

— Няма — издържах погледа му. — Всичко ще си върви както е било.

За миг настъпи тишина, после Дженсън се изправи и се насочи към вратата.

— Е, радвам се, че се запознахме, Марк. Чао, Рейчъл. — Той й се усмихна.

Съпроводихме го до пропуска. Той се спря.

— Одеве минах през някаква демонстрация отвън.

Аз се напрегнах.

— Крещяха нещо за някакво хлапе, което се убило, след като играло на машина с виртуална реалност. Знаете ли за това?

Кимнах.

— Нямат доказателства, че виртуалната реалност е причина за смъртта му.

— Добре — каза той. — Защото ако имат, това ще хвърли сериозно петно върху репутацията ни, не мислите ли?

И с тези думи излезе.

— Фу! — избухнах аз. — Тоя човек да не е луд?

— Нещо такова — каза Рейчъл. — В бранша се чудят само дали е освидетелстван или не. Той обаче не пуска психиатър да припари до него и на километър.

— И какви бяха тия глупости за Сун Дзъ?

— Карл винаги успява да се докопа до всички нови авангардни идеи. Работи в Ню Йорк, но се изживява като предприемач от Силициевата долина. Въпреки всички тия изпълнения обаче винаги довежда нещата до успешен край.

— Вярвам го. Ще плати ли?

— Да, ще си плати. Всичко върви по плана.

— Добре. Виж, Рейчъл, каквото и да представлява този проект „Платформа“, моля те, нека няма издънки.

— Няма да има издънки — обеща тя.

Прибирах се уморен вкъщи. Уморен и разтревожен. Демонстрацията пред фабриката и последният срив в цените на акциите едва ли можеха да се нарекат добри новини. И макар Дженсън да изглеждаше решен да вложи ресурси в един масов пазар за системи и продукти с виртуална реалност, все още продължавах да се чувствам като глупак след срещата. Какъв беше този проект „Платформа“, по дяволите?