Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Така ми изглежда и на мен — каза Карън. — Имам клиент на телефона. Трябва да прекъсваме.

— Добре. Благодаря ти.

— Няма защо. Чао. — И тя затвори.

Три долара! Господи.

И сега всичко, което ми оставаше, беше да чакам Дженсън. Бях като на тръни. Не стигаше, че не ми бяха казали нищо за проекта „Платформа“, ами сега оставаше да хвърля в паника Дженсън, като го накарам да мисли, че е бил излъган по най-долен начин.

Значи съм бил някакво уолстрийтско педалче, а? Добре, ще положа всички усилия да не изглеждам такъв. Радвах се, че не съм с костюм, макар и да не успявах да потисна чувството, че ще се озова гол в една изключително напрегната делова ситуация.

На вратата се почука и Рейчъл въведе Карл Дженсън в кабинета ми. Стаята мигновено се изпълни от присъствието му.

Ако някога бях срещал мъж, излъчващ богатство и мощ, това беше той, но го правеше по начин, напълно непознат за мен. Беше нисък и склонен към пълнеене. Носеше риза на червено-бели карета и безупречни панталони чино. Имаше пухкаво лице, тъмна къдрава коса, вързана на плитчица. Това, което рязко го отличаваше от обикновените хора, бяха очите му.

Бяха малки, черни и дълбоко хлътнали. Стрелкаха се от обект на обект. През двете секунди, когато се спряха на лицето ми, усетих могъществото му. Изпитах голямо облекчение, когато се отместиха от лицето ми.

— Марк, радвам се да се запознаем. Карл Дженсън.

— И аз се радвам да се запознаем.

Той стисна ръката ми и седна до малката ми масичка. Рейчъл седна до него.

Той пое разговора в свои ръце. Чувствах се така, сякаш бягах подир набиращ скорост камион и едва успявах да се държа за каросерията му.

— Бях покрусен при вестта за смъртта на Ричард. Той беше истински гений. След десет години хората ще го наричат бащата на тази промишленост. Колко жалко, че няма да го има, за да го чуе. — Очите му се задържаха за секунда върху моите. Той съзнаваше какво говори.

— Благодаря ви — отвърнах.

Дженсън продължи:

— Рейчъл ми каза, че вие ръководите шоуто три месеца. Така ли е?

— Точно така.

— Знаете ли нещо за виртуалната реалност?

— Малко — отвърнах.

— Рейчъл ми каза, че работите във финансовия сектор. Така ли е?

— Да.

Изучава ме в продължение на няколко секунди.

— Не ми изглеждате много на банкер. — Това беше комплимент.

Повдигнах рамене.

— Всички инвестиционни банкери са тъпи задници, всички. Всеки път, когато искам да закупя някаква компания, щом банкерите разберат и акциите хвръкват до небесата. И тия нещастници си въобразяват, че аз съм някакъв тъп мухльо! — Стовари пестник върху масата. Речта му вече набираше скорост. — Те не разбират единственото нещо, свързано с бизнеса ми. Тях ги е грижа само за тримесечните постъпления от акциите. Аз обаче пет пари не давам за тримесечните постъпления от акция. Мен ме е грижа единствено за бъдещето.

— И какво е то?

Дженсън се изправи и застана пред електронната гледка на Фърт ъв Форт.

— Това ми харесва. — Обърна се към мен. — Да сте чували някога за Сун Дзъ?

— Не беше ли един китайски генерал? — запитах.

— Да. От пети век преди Христа. Но думите му важат и за съвремието ни.

— И какво е казал?

— Че армията, която подбира бойното поле в съответствие със силите си, ще спечели битката, без да воюва.

— Мисля, че разбирам.

— Е, в момента навън се води война. И всички понасяме жертви в нея, от Ай Би Ем до най-калпавия малайзийски занаятчия. Причината е там, че персоналните компютри вече са обикновена стока. Всеки може да ги произвежда, стига да има чипове. А чиповете са мозъкът на компютъра, като повечето от тях се произвеждат от „Интел“.

Той закрачи из кабинета и продължи да говори:

— И така, преди две години закупих един производител на чипове. Компания на име „Интерсърк“. Сега произвеждам чипове не по-лоши от тези на „Интел“ и си ги влагам в собствените компютри. Така че разполагам с оръжията, от които се нуждая в тая война. Но все още не мога да направя пари. „Интел“ се е наложила. Всички копират техните схеми, хората купуват първо техните чипове, те разполагат с най-големите заводи. И така, какво да правя аз? — Спря и се приведе над масата. — Аз ще си подбера бойно поле — виртуалната реалност. На пазара за системи с виртуална реалност аз мога да произвеждам компютрите, периферията и чиповете по-добре от всеки друг. По-добре от Ай Би Ем, или от „Интел“, или от японците, или от проклетите корейци.

— Но масов пазар за системи с виртуална реалност все още не съществува.