Майкл Ридпат - Борсов посредник

Вече се бях добрал до свободно пространство, когато нечия ръка ме дръпна рязко за рамото. Мигновено се извъртях. Беше Дуги.

— Вслушайте се в съвета ми, отивайте си у дома — прошепна той.

Обърнах се и влязох във фабриката.

— Кажа ли, че нещо не може да се направи за две седмици, това означава, че то не може да се направи за две седмици! — Кийт обикаляше около масата, размахвайки ръце. Дейвид, Рейчъл, Анди и той се бяхме събрали в кабинета ми. Атмосферата се нажежаваше.

— Ние обещахме, че ще пуснем Феър Рендър на пазара на първи юни — изрече Дейвид с леден глас. — Днес е седемнадесети май. Това означава, че имате на разположение по-малко от две седмици.

— Човече, не разбираш ли, че това не е толкова просто? Трябва да ти кажа, че ако изобщо става въпрос за време, това ще са два месеца, а не две седмици!

Дейвид беше разстроен, но запазваше присъствие на духа.

— Искате да кажете, че ще просрочите крайната дата с цели два месеца?

— Единственото нещо, което искам да кажа, е, че трябва да забравим изобщо за всякакви крайни срокове. Така или иначе, тази крайна дата беше твоя идея, не моя.

— Сигурен ли сте, че сте в състояние изобщо да решите проблема? — запита Дейвид.

— Да, да, разбира се, че съм сигурен.

Дейвид се обърна към Рейчъл:

— Не можеш ли да включиш още хора?

Тя изтръска пепелта от цигарата си.

— Не, Дейвид. Анди и Кийт са напълно достатъчни.

— Тогава какво можем да направим? — запита Дейвид.

— На колко клиенти сте обещали Феър Рендър? — запитах Дейвид.

— На пет или шест.

— И всички ли искат да го получат сега?

Той се поколеба.

— Не, предполагам, че не всички.

— Е, добре, тогава просто им кажете, че работата ще отнеме малко повече време от предвиденото. Тук става дума само за някакви си два месеца, нали така, Кийт?

Той кимна.

— Но когато Ричард беше сред нас, винаги изпълнявахме доставките навреме — запротестира Дейвид.

— И аз подозирам, че сме единствената компания, която си е спазвала сроковете — казах. — Виж, сигурен съм, че ще ни разберат, след като знаят какво преживяхме. А и ти трябва да се съгласиш, че качеството е най-важното нещо.

Дейвид повдигна рамене и кимна неохотно.

— Добре. Този път може и да ни се размине, но по-добре да не ни става навик.

Кийт измърмори нещо.

— Спокойно, Кийт — предупредих го аз. — А с Анди се постарайте да изкарате нещо наистина добро към средата на юли.

— Слушам, шефе — отвърна ухилен той.

Срещата приключи и двамата напуснаха кабинета ми.

— Дейвид? — обърнах се към него. — Можеш ли да ми отделиш малко време?

Той се поколеба, върна се и си седна на мястото със скръстени ръце.

— Проверих документите на Ричард — казах.

— И сте открили, че той е наложил вето върху онази клауза в проектодоговора с „Онада“.

— И?

След известно мълчание той започна, като си подбираше думите и им придаваше повече тежест. Номер, който бе научил отнейде.

— Отказах се от много неща, за да дойда на работа тук. Можех да се посветя на кариера в Ай Би Ем. В Харвард се дипломирах в първата четворка на випуска си. Можех да си намеря работа във всяка една от големите компании в света. Но аз избрах да дойда тук. Искате ли да знаете защо?

— Разбира се. Защо?

— Защото смятам, че тази компания е способна да постигне онова, което е замислила. Вярвам, че виртуалната реалност е една от малкото прогресивно развиващи се индустрии по света. Тази е една от водещите компании в своята област. И аз искам да се включа в нея още в първоначалния й период. Сега имам приятели от училището, които работят в „Маккински“, „Блуумфийлд Уайс“, „Дженерал Електрик“. Всички ми се чудят защо си губя времето с компания като тази. А аз ще им покажа. Но тази компания трябва да се ръководи професионално. Ричард вършеше голяма работа, но той си беше изобретател по душа. За него беше далеч по-важно да прави все по-големи и по-големи машини за виртуална реалност, отколкото да прави пари. Знаете, че съм прав, нали?

Добре знаех, че е прав, но проклет да бъдех, ако го признаех.

— В Харвард имахме неколцина бивши борсови посредници. Добри момчета. Умни глави. Но те вземаха бързо решенията. И още щом ги вземеха, веднага започваха да ги изпълняват, каквото и да ставаше. Това е нещо страхотно при напрежението в борсовия салон, но в реалния свят се превръща в своята противоположност.

Охо! И тук имаше право. Но дори и в този случай аз бях сигурен, че онова, което бе планирал да направи с „Онада“, беше просто глупост. И каквото и да кажеше, аз пак щях да си държа на моето. За добро или лошо.