Майкл Ридпат - Борсов посредник

Знаех, че в техническо отношение брат ми беше ненадминат. Но аз имах финансово образование, а нещата при финансите са такива, че всичко може да бъде определено количествено. Знаменитата обща сума. От финансова гледна точка аз изобщо не бях сигурен колко просперираща ще се окаже компанията на Ричард.

— Трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да доведем до успешен край нещата, Марк, заради него — обърна се баща ми към мен.

Изправих се и отидох до прозореца.

— Би имало далеч повече смисъл, ако продадем — казах.

— Във финансово отношение, може би. Но Ричард не искаше да разпродава.

— Знам. Но повярвай ми, „Феър Систъмс“ просто виси на косъм. Може да се окаже, че просто нямаме избор.

— Добре, направи каквото можеш.

— Ще го направя, татко.

— Благодаря ти. — Баща ми отпи от чая си.

Никой от двама ни не каза нищо.

Той се прокашля.

— Искам да ти кажа за майка ти…

— Не сега, татко. Може би след време.

Той ме стрелна с бърз изнервен поглед. Отмести чая си и се надигна.

— В Оксфорд ли се прибираш? — запитах.

— Ще обядваме с Уолтър и си заминаваме.

Можех да го поканя да остане, но нямах желание. А и съпругата му го чакаше отвън. Изпитвах облекчение, че ми беше спестено присъствието й.

Той застана до вратата.

— Радвам се, че си поговорихме днес.

— Аз също.

Дали бях искрен? Не знам.

Той излезе. Две минути след това на вратата се почука. Беше Карън. Изглеждаше мрачна, но очите й бяха сухи.

— Как се справяш? — запита тя, като ме прегърна.

— Чувствам се като във вакуум.

— Как мина с баща ти?

— О, не знам. Очевидно е много разстроен заради Ричард. Тревожи се също така да не разпродадем „Феър Систъмс“. — Загледах се в пода в продължение на минута-две. Карън мълчеше, обвила ръце около шията ми. — Срещата ни протече толкова странно. Отначало всичко беше наред. Но после, когато се замислих за онова, което беше причинил на майка ми… — Прегърнах Карън. — Толкова самотен се чувствам, Карън. Ричард вече го няма, майка ми е починала толкова отдавна, а баща ми… не мога да разговарям с него.

— Би могъл да се опиташ.

— Не — изрекох бързо. — Не мога да го направя. Това би означавало да оскверня паметта на майка ми.

Тя не каза нищо, само положи ръка върху рамото ми.

— Наистина ли ти е наложително да се прибираш още днес следобед? — запитах.

— Да. Съжалявам. Но просто не можеш да си представиш с какъв труд само успях да си взема днес свободен ден. Утре сутринта на всяка цена трябва да съм на работа.

— Добре — изрекох разочаровано.

Соренсън влезе в кабинета ми около два и половина следобед. Карън бе хапнала малко супа с мен за обяд и аз я бях откарал на летището, преди да се върна в Гленротс. Емоционалното напрежение от сутринта не ме напускаше.

Соренсън беше свеж и изпълнен с ведро настроение, сякаш не бе присъствал на погребението на Ричард.

— Как вървят нещата тук?

— Борим се — отвърнах. — Мисля, че се справям с нещата, които вървят достатъчно добре. Вчера обаче си имах разправия с Дейвид.

— Разкажи ми.

Разказах му за срещата с представителите на „Онада“.

— Това ми се струва доста странно — каза Соренсън. — Ти си бил в правото си да спреш сделката, но жалко, че това е трябвало да стане пред японците. Не мога да проумея защо ще му е притрябвало на Бейкър да им дава кода.

— Той твърди, че това е добра сделка и че можем да получаваме по два милиона годишно от нея. Аз обаче проверих архивите. Ричард категорично е отхвърлил клаузата през март.

— Така ли? — запита замислен Соренсън. — Но защо тогава Бейкър е настоявал за това?

— Трябва да призная, че се справи много добре — казах. — Смъртта на Ричард почти не е объркала нещата. Той е събрал много професионално голям списък на клиенти. Работи много усърдно и има отлични резултати.

— Е, тогава не изпускай юздите. Не можем да си позволим да го загубим точно в този момент.

— Ще се опитам.

— Полицията открила ли е нещо по смъртта на Ричард?

— Не. Макар че задават много въпроси.

— Знам — каза Соренсън. — Накарали са дори ФБР в Чикаго да проверят дали наистина съм говорил онзи ден. Поискали са от борсовия ми посредник регистъра на сключените сделки. Разбира се, че не са открили нищо. — Той се надигна. — Справяш се добре. Дръж така. И ми се обади или ми изпрати съобщение по електронната поща, ако имаш нужда от някаква помощ.

На следващата сутрин извадих един сив костюм на сини тънки райета. Поколебах се и го огледах срещу светлината. След малко го пъхнах обратно в гардероба, като си сложих памучни панталони и една дебела ежедневна риза вместо костюм. Просто не исках да приличам на Дейвид Бейкър.