Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Купувай — нареди ми той с надебелял език. — Утре сутринта пазарът ще възстанови нивата си.

Не го послушах. Продадох всички перпс, които имахме, пазарът се сгромоляса и никога повече не се издигна. Гюс пощръкля и поиска да ме изрита от работа. Вместо да ме уволнят, ме прехвърлиха в изпълнителния отдел. Седмица по-късно обаче стана ясно, че перпс просто бяха това, което означаваше името им, перпетуалс или плаващи облигации без падеж. Гюс изчезна и Боб Форестър ме назначи на сегашния ми пост.

От тогава се бях научил да се доверявам само на своята преценка. Поех си дълбоко дъх.

— Това нещо не ми харесва — заявих аз, като посочих въпросната клауза.

Това бяха първите ми думи на срещата. Очите на Йоши ме прободоха като копия. Дейвид сърдито ме изгледа. Устните на господин Акама забележимо помръднаха. Запитах се дали наистина не знаеше английски.

— Страхувам се, че „Феър Систъмс“ не ще може да се раздели с кода за Феър Сим — продължих. — Мога ли вместо това да предложа един подобен подход, който използваме с другите си партньори, с които разработваме дизайна на всяко приложение?

Забележката ми определено не беше от изисканите. Дейвид беше прекалено зашеметен, за да каже каквото и да било. За миг изпитах съжаление към него. Беше получил нож в гърба си от своя шеф, пет години по-млад от него, пред самите клиенти. Жестоко. Но не можех да оставя нещата така. А той пък не трябваше да ме форсира по такъв начин.

Йоши не откъсваше очи от мен в продължение на няколко секунди; бузите му постепенно станаха алени. После се обърна към господин Акама и заговори бързо. Той вече беше напълно буден. Говореше бързо и разгневено, като ми пращаше отровни погледи, докато произнасяше речта си. Йоши само кимаше и излайваше по едно „хай“.

Накрая тирадата секна. Йоши се обърна към нас. Бяха му потребни няколко секунди, докато се успокои.

— Господин Акама би искал да ви благодари за отделеното ни време — изрече той с изключителна вежливост. — За съжаление господин Акама смята, че тези преговори са с малка вероятност за успешен край, изгоден и за двете страни. Надявам се, че ще ни извините, но трябва да бързаме, за да хванем самолета.

Японците се изправиха като един, поклониха се и ние ги съпроводихме до черния издължен мерцедес, който ги бе докарал във фабриката от Единбург.

— Какво, по дяволите, беше всичко това? — извика Дейвид, веднага щом лимузината излезе от паркинга. — Мислех, че сме се разбрали да продължаваме напред. „Онада“ щяха да бъдат най-големият ни клиент. Тази сделка щеше да ни носи по два милиона долара всяка година!

— Дадем ли им кода, все едно че им предаваме компанията — произнесох спокойно аз. — Що се отнася до другото, не си спомням да сме се разбирали за каквото и да било.

— Не им ли го дадем, няма да има сделка! — изкрещя той. — Прекарах шест месеца в обработване на сделката! Шест месеца за тоя що духа!

— Ще се върнат. След като искат да изкарат на пазара система за виртуална реалност, а те страшно искат да го направят, ще се върнат. Няма къде другаде да отидат.

— Дрън-дрън нямат! — изрева Дейвид. — Току-що провалихте най-добрата сделка, която някога компанията е имала възможност да сключи! — И той се понесе като буреносен облак към фабриката.

Огледах се. Двама инженери бяха станали свидетели на избухването му. Дежурната на рецепцията само ни гледаше с отворена уста. Нямаше и съмнение, че след броени минути подробностите от спора ни щяха да обиколят цялата фабрика.

Докато се връщах в кабинета си се запитах как ли щеше да постъпи Ричард на моето място.

Внезапно ми хрумна нещо.

— Ричард имаше ли папка за „Онада Индъстрийз“? — запитах Сюзан.

— О, да — отвърна тя.

След тридесет секунди папката беше на бюрото ми. Прегледах последните няколко документа. Имаше чернова от договора с дата 17 март, само месец преди Ричард да бъде убит. Проверих за клауза 4(а), която се отнасяше за кода. Там си беше, оградена с черен молив, с едно дебело НЕ, надраскано в полето с почерка на Ричард. Имаше прикрепен кратък факс от „Онада“, в който се твърдеше, че след като „Феър Систъмс“ не е съгласна с клауза 4(а) от проектодоговора, всички обсъждания се прекратяват.

Бях поразен. Значи още в мига, в който бе загинал Ричард, Дейвид е възобновил преговорите с „Онада“, вмъквайки клаузата, която брат ми бе зачеркнал.

Съжалението, което бях изпитал, че съм го унижил, бързо ме напусна.

В деня на погребението на Ричард слънцето блестеше ярко. Свещеникът беше доволен, че църквата му ще бъде използвана за такъв повод. Оказа се, че брат ми дори се отбивал в нея в неделните дни, което до известна степен ме изненада. Службата беше проста и внушителна, без продължителни излияния. Като гледах към морето, си помислих, че това беше най-подходящото място за Ричард.