Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Не, не. И най-дребната информация е от полза за следствието.

— Значи можете да споделите нещо?

— Може би.

— Къде са били Дуги и Дейвид, когато е бил убит Ричард? И когато беше подпалена къщичката за лодки?

Кокрейн се взираше в бирата си известно време.

— Ще ви кажа, но не бива да разберат, че сте го научили от мен. Доналдсън направо ще ме изсели. Трябва да се хванем за нещо и кой знае, може вие да се окажете човекът, който да ни помогне.

— Ще го направя, стига да мога.

— Добре. И така, Дуги има алиби за съботата, когато е загинал брат ви. Бил е в квартирата си и разговарял с приятелчетата си по някаква компютърна мрежа. Интернет, така мисля, че се казваше. Проверихме по мрежата и те потвърдиха.

— А Дейвид?

Кокрейн се приведе напред.

— Случаят с Дейвид Бейкър е интересен. Той твърди, че е прекарал у дома си целия ден, защото подготвял някаква презентация. После отишъл да тича. Жена му е била на работа до пет, така че не може да потвърди или да отрече думите му.

— Интересно — подметнах. — А за времето на пожара?

— Е, това е било в три сутринта. Всеки обикновено е в кревата си по това време, нали? И всеки би могъл да си обуе чехличките и да отскочи да му драсне клечката.

Замислих се над думите му.

— Но Дейвид е женен. Запознах се със съпругата му. Тя би разбрала, ако той е напускал къщата по това време.

— Грешиш, момчето ми.

— Защо?

— Защото спят в отделни спални.

Бързо прехвърлих юридическите документи пред мен. За двайсет минути трябваше да прочета тридесет страници. Проклетият му Дейвид! Не можа ли да ми ги даде в петък, както ми беше обещал?

Основната сделка беше проста. Щяхме да лицензираме софтуера си за симулационен мениджмънт Феър Сим 1 на „Онада Индъстрийз“, за да разработват игри с виртуална реалност за развлекателната индустрия. За всяка предадена от тях игра щяхме да получаваме авторски процент. Отпих от силното черно кафе и отново погледнах часовника. Девет без десет. Представителите на „Онада“ щяха да бъдат тук след петнадесет минути. Продължих да чета.

Изведнъж вниманието ми беше привлечено от едно изречение. Препрочетох няколко пъти параграфа. Текстът изобщо не ми се понрави.

Съгласно договора трябваше да предоставим изходния код за Феър Сим 1 на „Онада Индъстрийз“.

За мен това беше огромна грешка. Връчехме ли им веднъж кода, тогава силата преминаваше на тяхна страна. Много скоро те щяха да изобретят малко по-различен от нашия код и мястото ни от този момент нататък вече щеше да бъде в историята. Изходният код представляваше пълният обем знания на „Феър Систъмс“ за изграждане на виртуални светове. Това беше сърцето на компанията. А ние щяхме да им го поднесем на тепсия.

Девет без десет. Взех документа и се запътих към кабинета на Дейвид. Нямаше го. Обадих се на Сюзан.

— Да си виждала Дейвид?

— На работа е — отвърна тя. — Видях го само преди половин час. Не е ли в кабинета си?

— Не. Можеш ли да се опиташ да го откриеш? Трябва ми спешно.

Върнах се на бюрото си и зачаках, като нетърпеливо барабанях с пръсти по писалището. Какво ли беше замислил Дейвид? Дали нарочно не ми беше дал договора в последния момент с тайната надежда да не забележа клаузата? Или просто се обаждаше параноята ми? Дали не беше всъщност това един почтен начин за достъп до пазара на развлекателната индустрия? За известно време, може би. Но не и в крайна сметка.

След малко той влезе в кабинета ми. До девет оставаха две минути.

— Сюзан е изпратила съобщение по електронната поща в цялата фабрика да ме търси. Какво става?

— Току-що огледах това — казах аз, като размахах проектодоговора.

— И?

— Според него ние издаваме изходния код за Феър Сим 1. Не можем да го направим.

— Ние не го издаваме, ние го продаваме — обясни Дейвид търпеливо. — За него ще получим голям авторски хонорар. В търговско отношение това е голяма сделка.

— Но тогава „Онада“ ще разполага с всичките ни знания за виртуалната реалност. Те ще са в състояние да го използват за разработване на свои неща. Ние ще загубим предимството си в технология на виртуалната реалност.

— Виж, Марк, не се тревожи. Ние пак ще си притежаваме кода. Обмислил съм всичко, повярвай ми. Този договор е продукт на шестмесечни преговори и „Онада“ са пратили някаква голяма клечка от Токио да сключи сделката. Вече ни чакат. Няма ли да тръгваме?

Стиснах зъби.

— Дейвид, не ми харесва да се разделяме с изходния код.