Майкл Ридпат - Борсов посредник

Дейвид дочу думите ни.

— Да не ви разказва за Африка? — запита той, също леко смутен.

— Да — отвърнах. — Впечатлен съм.

— А не би трябвало. По онова време бях идеалист. Въобразявах си, че мога да реша проблемите на света. Вече знам, че е безсмислено.

— Все трябва да има някакъв смисъл — възразих.

Дейвид поклати глава.

— Помощта отива за оръжие, подкупи и разточителен живот за служителите от световните организации. До бедните едва ли стига и процент, а ако стигне, те просто я похарчват за алкохол и храна и забравят да се научат да отглеждат зърно. Потискащо е.

Погледнах съпругата му. Лицето й беше безизразно; явно тирадата й беше позната. Той забеляза погледа ми.

— Не ме разбирайте погрешно, винаги ще има нужда от служители, които да оказват помощ. Пат е спасила повече човешки живота, отколкото аз съм продал компютри. Все някой трябва да се грижи за жертвите на обществото. Но вие не можете да промените нещата. Така че най-важното нещо тук е да излезете в широкия свят и да си вземете онова, което е по силите ви. — У него заговори харвардският възпитаник. — Та нали това е същото, което вие правите в Ситито? Игра с големи пари. Спечелване на големи премии. И накрая похарчването им.

Той имаше право, разбира се. Не ми влизаше в работата да го критикувам.

Настъпи неловко мълчание. Пат стана да донесе следващите ястия, Ани запита Уили къде се намира поршето му. Направо заби пръст в раната. Той се бе отказал от своя „Прайс Уотърхаус Кавалиер“, за да постъпи на работа във „Феър Систъмс“, и бе принуден да се задоволи с шестгодишното си рено 5.

Пат се върна с вълшебното задушено. Бяха ми потребни няколко минути, за да забележа липсата на месо в него. Явно само вегетарианството на Дейвид не бе споделило съдбата на предишните му идеали.

Дейвид и Ани се увлякоха в оживен разговор. Възползвах се от възможността да науча още нещо за него.

— Как намирате живота като съпруга на изтъкнат мениджър? — обърнах се аз към Пат.

— Опитвам се да избягвам мениджърските забавления — усмихна се тя. — Това е първото от този род от доста време насам. — Въздъхна. — Отначало ми беше много трудно да свикна със задълженията на директорша, особено когато Дейвид работеше в Ай Би Ем. Но всеки от нас има свой живот. Винаги е бил страшно амбициозен. Много иска да успее и съм сигурна, че ще го постигне.

— Дейвид харесваше ли брат ми?

Пат не ми отговори веднага и за момент си помислих, че съм отишъл твърде далеч.

— Харесах го още в момента, когато се запознахме. В действителност вие двамата доста си приличате. — Замълча, после ми отговори, подбирайки внимателно думите си. — Мисля, че Дейвид го уважаваше. Той смяташе, че Ричард щеше да постигне целта си, изискаше да бъде с него до края. Дейв пое голям риск, като дойде на работа във „Феър Систъмс“. С опита си от Ай Би Ем и научната си степен лесно можеше да си осигури място в много по-престижна компания. Но аз мисля, че за него „Феър Систъмс“ беше като билет за спечелването на милион или два. И той щеше да се ненавижда, ако изтървеше тази възможност.

— Надявам се да е прав — казах.

Пат отпи глътка вино.

— Да ви кажа честно, не ме интересува.

Тя понижи глас:

— Когато Дейв иска нещо, винаги го постига. Той е най-упоритата личност, която някога съм познавала. Предполагам, че това беше една от причините да се влюбя в него.

— Това предупреждение ли е? — запитах.

Тя не отговори на въпроса ми и се обърна към останалите:

— Някой да иска допълнително?

Пътувахме обратно към Гленротс. Ани бе успяла да склони Уили да отидат в някакъв клуб в Единбург.

— Чу ли какво ми каза Пат? — запитах Рейчъл. Тя бе седяла срещу мен и бях сигурен, че през цялото време е надавала ухо.

— Аха.

— Чудя се защо ли ми разказа толкова много за Дейвид.

— Не знам. Винаги ме е удивлявала нейната откритост.

— Но става дума за съпруга й!

Рейчъл въздъхна:

— Двамата са поели в различни посоки. Тя никога не е показала, че това я тревожи, но аз се обзалагам, че е така. Смятам, че тя не се доверява напълно на съпруга си и искаше ти да го разбереш.

— Знаеш ли за какво са се карали Дейвид и Ричард, преди да загине?

— Не. — През годината имаше няколко сериозни сблъсъка между двамата. И в деня преди смъртта му вдигнаха голям скандал. Чуваше се из цялата фабрика. Дейвид излетя като ураган от кабинета му. Той твърди, че спорът бил за начина на работа във фирмата. Казва, че искал да намали цените, но Ричард отказал.