Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Алекс, това е Марк, братът на Ричард.

Въпреки количката младежът изглеждаше млад, добре сложен и здрав. Вярвах, че е бил добър играч на ръгби.

— Какъв пост заемате? — запитах, като внимавах да не задам въпроса в минало време.

— Флангов играч. Вие играете ли?

— Навремето играх осмица в университета, но оттогава не съм пипвал топка за ръгби.

— Съжалявам за брат ви.

— А аз съжалявам за гърба ви.

Алекс се усмихна и се обърна към Рейчъл:

— Какво ми носиш?

— Това е една нова игра, която „Виртуал Америка“ са разработили. Нарича се „Менхънт“ 1 1 Лов на човек. — Б.пр. . Надявам се двамата с Марк да си поиграете.

Алекс ме измери с поглед.

— Бих се радвал. Вие имате ли нещо против?

— Не.

Рейчъл извади два малки шлемни комплекта и две триизмерни мишки, като ги включи в компютъра. Свърза също така и компактдисковото устройство към него, като пъхна един компактдиск. Удари няколко клавиша и на екрана се появи карта на един остров.

— И така, обяснявам начина на играта. Марк, ти си акостирал край този остров. Трябва да се добереш до една скрита пещера, да намериш древен ръкопис, след което да се върнеш на кораба си. Алекс, ти трябва да го откриеш и да го спреш. Алекс няма да знае къде точно си слязъл на брега, нито пък къде се намира пещерата. Двамата ще бъдете въоръжени с къси саби. Марк, ти ще можеш да се движиш по-бързо от Алекс, но те предупреждавам, че той е много добър на тези игри.

Брат й се усмихна. Това беше само една компютърна игра, но виждах, че много му се искаше да победи. Усетих как самият аз започвам да се амбицирам.

Рейчъл ни обясни как да се движим във виртуалния свят, после ни каза да си сложим шлемовете.

Видях една карта на острова. Местоположението ми беше обозначено на един плаж. Виждах също така и пещера върху склона на планината, където беше скрит свитъкът. Между тези два пункта имаше джунгла, река и равнина.

Превключих в режим „виртуален свят“. Сега вече наистина стоях на брега. Погледнах надолу и видях голите си стъпала под разръфаните сини панталони. Носех панталони до коленете, бяла риза и както беше обещала Рейчъл, имах къса сабя. Чувах как вълните се разбиват в краката ми. Пред мен беше гъстата джунгла, а в морето зад мене малка лодка се полюшваше върху вълните.

Поех по една пътека сред дърветата. Скоро силно притъмня. Долавях звуците на джунглата. Внимателно се придвижвах по тясната пътека.

Къде ли беше Алекс?

Дочух съскащ звук и погледнах надолу. Една кобра се надигаше от земята, езикът й се стрелкаше напред-назад. Отскочих назад, изтеглих меча си и замахнах. Острието разсече змията и тя рухна мъртва на пътеката.

— Чудесна реакция — проговори Рейчъл в ухото ми.

Усмихнах се, поех си дълбоко дъх и продължих. Макар и да се намирах във виртуалния свят само от няколко минути, островът вече започваше да прилича на истински. Почти бях забравил, че се намирам в болнична стая в Единбург. И с това дойде и страхът на преследвания. Докато крачех, се оглеждах внимателно.

Пътеката правеше завой покрай голямо дърво, обвито с лиани. Заобиколих го и видях Алекс да бяга към мен. Той също беше облечен като пират: с червена риза, превръзка на едното си око и меч в ръката. Изпаднах в паника, обърнах се и хукнах. Бягането ми се струваше съвсем реално. С приближаването си към брега внезапно проумях, че скоро щеше да ми се наложи да се бия с гръб към морето, така че изоставих пътеката.

Пробивах си път през храсталаците. Чувах как Алекс се приближава. Продължих да се провирам през храстите. Той почти ме настигаше, когато изскочих на открито. Реката беше пред мен, отвъд нея се ширеше равнината, а в далечината се извисяваха планините.

Скочих в реката и за голямо мое облекчение преплувах. Усещането отново беше дяволски реално. Чувах плясъка на водата покрай ушите си и шума, който вдигаше преследвачът ми. Добрах се до отсрещния бряг и затичах с очи вперени в посоката, където трябваше да се намира пещерата.

Извърнах се и се огледах. Но от Алекс нямаше и следа. Знаеше, че съм по-бърз от него, така че не ме беше последвал. Явно се спотайваше някъде.

Пещерата беше тъмна. Препънах се, като се озъртах за свитъка. Вътре си беше малко страшничко. Тъмни създания пълзяха по пода на пещерата и няколко прилепа прелетяха покрай лицето ми. Най-накрая успях да го открия в един стар шкаф.

Трябваше да реша как да се върна при лодката. Някъде навън ме дебнеше Алекс. Хукнах с надеждата, че той не ще успее да ме настигне сред джунглата, за да ми отреже пътя. Отправих се към реката, като се насочих вляво от мястото, където я бях прекосил по-рано. Преплувах я и се втурнах сред дърветата по тясна пътека. Не виждах Алекс, но продължих да тичам. Накрая уморен, забавих темпото. Стигнах до брега, където беше завързана лодката. Брегът беше пуст. Затичах полека към лодката, като гледах надясно покрай редицата от дървета.