Майкл Ридпат - Борсов посредник

— След онзи първоначален скок акциите се закрепиха на дванайсет долара в продължение на два месеца и после паднаха до шест, нали така? — Те бяха паднали след смъртта на Ричард, но това вече едва ли беше по вина на „Уагнър Филипс“.

— Да, за съжаление. Но знаете ли, компанията не се развиваше така, както бе обещала в проспектите.

Нямах намерение да го оставям да ми се изплъзне.

— Но компанията не беше излъчвала абсолютно никаква информация, преди цените да паднат или до смъртта на брат ми.

— Американските пазари очакват бързи резултати, Марк. — Уагнър беше учтив, но в тона му се долавяше някаква острота, с която ми се заявяваше, че трябва да оставя проблема на експертите.

— Наблюдавах внимателно движението на цените на акциите — казах. — Трябва да е имало още нещо, което да ускори срива на цената, особено при този голям обем изтъргувани акции. Какво е то? — Според мен прямият въпрос изискваше и прям отговор.

Изискваше, но не получи.

— Господи, Марк, предполагам, че понякога пазарите не се ръководят от никаква логика. Просто ще трябва да свикнем с това.

— Какво казвате на клиентите си за нас?

Уагнър направи кратка пауза.

— Предполагам, че в момента сме малко предпазливи. — Той видя как се навъсих. — Разберете, Марк! Нашите анализатори трябва да са свободни, за да изграждат преценката си за ценните книжа. На мен също би ми се нравило повече, ако бяха доста по-положителни, но не мога да им нареждам какво да мислят.

По дяволите, не можел! Той беше наредил на агентите си по продажбите и анализаторите да окалят „Феър Систъмс“ и в резултат на това цените на акциите падаха.

— И така, кой купува?

— Страхувам се, че не мога да кажа.

— Не можете да кажете? Но не сте ли вие нашият брокер?

— Това е трудна ситуация — изрече Уагнър с извинителен глас. — Клиентите очакват от нас да пазим в тайна сделките си. Трябва да уважаваме това тяхно право.

— Един купувач ли е или са много?

— Не съм сигурен. Предполагам, че трябва да са доста хора.

Не му повярвах, но беше ясно, че нямаше да ми каже нищо повече.

— Съжалявам за смъртта на Ричард — произнесе той. — Беше прекрасен момък. Как виждате сега нещата от работното му място?

— Интересни — отвърнах.

— Трябва да е доста объркващо.

— Не съвсем — излъгах. — Тук има много добри хора, особено в технологичния ресор. Справяме се чудесно.

В погледа му ясно се четеше, че не ми вярва.

— Аха. Е, ако нещата се влошат, има възможност да ви намеря купувач.

Хитро. Знаех, че вече има купувач. Той обаче искаше аз да го помоля. Още комисиони, без съмнение.

— Да, Ричард ми спомена, че сте разполагали с перспективен купувач. Кой е той?

Очите му за момент се разшириха леко; не бе очаквал, че брат ми може да е споделил това с мен. Той обаче се окопитваше бързо.

— Съжалявам, но в момента не мога да кажа. Те са особено чувствителни в пункта за запазване на анонимността си.

— Но вие сте нашият брокер — не отстъпвах аз. — Не е ли ваш дълг да ни кажете?

Уагнър се усмихна и повдигна рамене.

— С вързани ръце съм.

— Каква цена ще платят?

— Ами цената на акция днес е четири и половина долара и продължава да спада. Не съм сигурен, че ще можете да получите повече от трийсет процента премия. Така че някъде около шест долара, предполагам.

Шест долара. Това беше далеч по-малко от емитираната цена от десет долара. Аз обаче в момента притежавах около четиристотин и осемстотин хиляди акции, което представляваше над два и половина милиона долара за моя пълен дял. Продажбата на цена шест долара за акция можеше да се окаже най-добрата оферта, която можехме да получим. Не трябваше да гоня кокошката със златните яйца, която в момента представляваше Уагнър. Не биваше да се държа толкова агресивно. Опитах се да бъда сдържан.

Започвах да съжалявам, че съм препоръчал „Уагнър Филипс“ на Ричард. В действителност не знаех почти нищо за тях, освен онова, което ми бе съобщила Карън: че са агресивна, бързо развиваща се фирма, с множество клиенти от висшите технологии. Вярно, до този момент бяха успявали с набирането на финанси за „Феър Систъмс“ при трудни обстоятелства. Но на каква цена? Изпитвах гадното усещане, че тепърва ми предстои да откривам.

По време на срещата Уили беше мълчал. Когато се разделихме с Уагнър, аз го попитах:

— Какво мислиш?

Той се поколеба. Накрая събра кураж.

— Може и да греша, но никак не ми харесва.

Изсмях се. Биваше си го тоя Уили.