Майкл Ридпат - Борсов посредник

Сервитьорът дойде и той си поръча пушена сьомга и салата. Никакъв алкохол, само вода.

— Тази сутрин имах забележителна среща със „Скотиш Ентърпрайсис“ — каза той.

— О?

— Знаете ли колко много неща са били изобретени от шотландци?

— Саздърмата от агнешки дреболии? Фустанелата? Експортът на Мак Юан?

Уагнър се усмихна.

— Далеч повече от това — телефона, телевизията, радара, настилката „тармакадам“, пеницилина, хлороформа, гумата за помпане. Дори и марката с лепило! Това обаче, което не проумявам, е защо тази страна не е богата като Калифорния.

— Може би защото тези хора са напуснали Шотландия, преди да направят изобретенията си?

— Предполагам, че това е била причината. Аз обаче продължавам да съм оптимист, че има големи възможности за фирми като нашите, които знаят как да финансират млади компании.

— Надявам се да сте прав — казах. — Разкажете ми нещо за „Уагнър Филипс“. Имате забележителна репутация при боравенето с ценни книжа на малки компании. Но вие не го правите отдавна, нали?

— Наближава четвъртата ни годишнина. С Дуейн Филипс сложихме началото с още половин дузина наши стари колеги. Сега служителите ни са стотина. Имахме няколко добри години. Нещата вървяха според замисъла ни.

— Много впечатляващо. А къде сте били преди това?

— В „Дрексел Бърам“. Сигурен съм, че я помните, нали сте в бизнеса.

— Разбира се, че я помня. — „Дрексел“ бързо бе станала една от най-могъщите инвестиционни банки на Уолстрийт. Именно тя беше организирала най-голямото кредитно изкупуване в историята, когато Колберг Крейвис и Робъртс бяха закупили Р. Дж. Р. Набиско за двайсет и пет милиарда долара. Бяха го постигнали посредством финансовия гений Майкъл Милкен, един независим дух, нарушил всички правила, като бе заплатил със затвор тази си смелост. „Дрексел“ също бяха приключили; през 1990 година бяха обявили банкрут.

— Вероятно сте чували лоши неща за „Дрексел“ — продължи Уагнър — и няма съмнение, че към края някои хора прекрачиха всякакви граници. Но там също така имаше и шепа изключително надарени личности, истински предприемачи. Хрумна ми, че тази култура би била много подходяща за финансирането на млади израстващи компании посредством обикновени акции. И така, ние създадохме „Уагнър Филипс“ именно с тази цел.

— И тя свърши ли работа?

— Разбира се. Откакто сме започнали, сме направили повече от сто първоначални публични оферти. Това са сто компании, събрали финанси от пазара на ценни книжа, за да разработват нови идеи и да създават работни места за Америка. — Той се поколеба и после добави: — И за Шотландия, разбира се.

— И кой купува тези акции?

— О, много институции и отделни лица. Не ни е страх да рискуваме, нито пък инвеститорите, с които разговаряме. В повечето случаи те са предприемачи, които имат успех в собствените си области. Те ни вярват. А ние се грижим за тях.

Ах, лапачите! Няма брокер, който да не умира за лапачи, инвеститори, които купуват всичко, което брокерът им подаде.

— Значи вие разполагате с голям обем дискреционни пари? — запитах невинно.

Уагнър се усмихна.

— Нека кажем, че обичаме чувството, което изпитваме при създаването на едно малко общество от инвеститори и компании със сходни цели и амбиции. По мое мнение това беше едно от нещата, с които Майк се справяше много успешно в „Дрексел“. И всички имаха изгода.

— И „Феър Систъмс“ са част от тази общност?

— Разбира се — отвърна той, без усмивката да слиза от устните му. — И аз съм сигурен, че ние ще бъдем до вас, докато израствате.

Изобщо не бях сигурен дали искам „Феър Систъмс“ да бъде част от малката им котерия. Той беше прав, че успехът на Майкъл Милкен беше изграден върху мрежа от клиенти, които му бяха задължени. Тази мрежа бе правила чудеса за Милкен; тя му бе дала властта да застрашава най-големите корпорации на Америка. Вярно, нещата се бяха развивали добре при някои от клиентите му, но повечето бяха свършили или с банкрут, или в затвора.

— Разкажете ми за пласирането на акциите миналия ноември.

— Останахме много доволни — отвърна той. — Постигнахме отлична цена от десет долара и, разбира се, акциите се търгуваха с двайсетпроцентна премия през първите два дни. Привлякохме отлична инвестиционна база, акциите са притежание на много фирми. Чудесен резултат.

Който бе струвал на „Феър Систъмс“ повече от един милион от събраните осем милиона, помислих си.

— Изяснете ми движението на цените на акциите — казах.