Майкл Ридпат - Борсов посредник

— И така, почти сме постигнали целта. Какво ни спъва?

— След като веднъж си създал технологията, след това трябва да я превърнеш в масово производство и да я пласираш на пазара. Чиповете могат да бъдат много евтини, но само ако ги произвеждаш в огромни количества. Стотици хиляди, а не само няколко хиляди. Но тъй като все още няма създаден пазар, масовото производство крие огромен риск. Същото се отнася и за останалите компоненти на системата, шлемните комплекти и така нататък. А при едни високи цени човек не може да очаква голямо търсене.

Замислих се върху думите й.

— Тогава как ще раздвижим пазара?

— Предполагам, че това е ваша работа с Дейвид.

Отговорът й не ме удовлетвори. Имаше нещо, което тя не ми казваше.

Късно следобед успях да отида при Дейвид. Той беше в кабинета на Ричард. Всички лични вещи на брат ми бяха натъпкани в два кашона. Дейвид беше зает с прехвърлянето на собствените си вещи в два големи кашона, вероятно същите, които беше разопаковал предния ден. С оголените от снимките стени и изключения виртуален прозорец кабинетът наистина изглеждаше гол.

— Видях съобщението ви по електронната поща — каза той. — Мисля, че сте улучили верния тон.

— Благодаря ви.

— Но ми се струва, че нямаше да е лошо, ако бяхте поговорили преди това с мен. Нали знаете, че клиентите ни са моя грижа.

— Съжалявам — отвърнах. — То се отнасяше предимно за контактите на Рейчъл. Хората, с които имаме съвместни проекти, а не с действителни клиенти.

— Мисля, че ще е по-добре, ако вземам участие във всички връзки — заяви Дейвид. — За компанията е много важно да имаме един постоянен имидж пред външния свят. Свършил съм много работа по подобряването на имиджа ни сред общността на компаниите за системи с виртуална реалност и бих искал да дам всичко от себе си, за да го изградим. Ричард ми оказваше голяма подкрепа при тази инициатива.

Знаех какво прави Дейвид. Той искаше да ме постави там, където смяташе, че ми е мястото; аз бях временният фигурант, а той — човекът, който наистина щеше да ръководи.

Само че това нямаше да стане.

Нямаше смисъл да си играем на криеница. Този човек беше обучаван в Ай Би Ем и харвардското бизнес училище и владееше всички политически игри.

— Знам, че много сте искали да станете изпълнителен директор, Дейвид, но аз получих ролята, поне за няколко месеца. Така че аз пиша правилата.

— О, така ли? И какви са те? — В гласа му долових лек сарказъм.

— Двамата имаме нужда един от друг, Дейвид. Нуждая се от вас, защото вие сте единствената личност с търговски опит в тази компания. Уолтър Соренсън има много високо мнение за способностите ви. Не искам да ви губя, особено в този момент.

— Е, радвам се да го чуя.

— Вие се нуждаете от мен, защото двамата с баща ми контролираме почти половината компания. Аз ще бъда тук само три месеца и когато си отида, арената е ваша. — Преди да му обещая мястото след заминаването си, трябваше да проуча основно биографията на Дейвид Бейкър. — И така, всичко, което се иска от вас, е да се запасите с търпение и да ми помагате. Ще се радвам на всеки полезен съвет, който ми дадете. Сигурен съм, че ще се възползвам от повечето от тях. Но аз ще вземам решенията. За компанията отговарям аз и вярвайте ми, че ще изпълня дълга си към нея. И в мой, и във ваш интерес е да направим всичко по силите ни, за да оцелее. И след това да процъфти. И така, ще ми помогнете ли?

Дейвид ме слушаше много внимателно. Когато свърших, той не проговори веднага.

— Управлявали ли сте компания преди?

— Не.

— Някога да сте продали макар и един компютър? Или някакъв промишлен продукт?

— Не.

— Някога да сте съставяли бюджети, прогнози за продажби, производствени планове?

— Не.

— Колко хора сте ръководили?

— Вижте, Дейвид — изрекох нетърпеливо. — И двамата сме наясно, че нямам никакъв опит. Но съм обграден от отлични специалисти, които разбират тези неща. Един от тези хора сте и вие.

Той отново замълча. Опитваше се да ме изкара от равновесие, но аз бях твърдо решен да не му го позволя.

— Добре, ще ви помогна — заяви накрая. — Но вие трябва да разберете, че бизнесът със системи за виртуална реалност е нещо съвсем различно. Той не е за аматьори. Имам немалък личен капитал, инвестиран в компанията, и не искам да го видя как отива на кино. Знам как да лавирам в този бизнес през следващите няколко месеца, така че ще е по-добре да се вслушвате в думите ми.

— Ще се вслушвам, Дейвид. Но не забравяйте, че решенията ще вземам аз. — Двамата се гледахме втренчено. Нямаше да ми бъде никак лесно. — Добре тогава. Разкажете ми за клиентите ни.