Майкл Ридпат - Борсов посредник

Дейвид ми направи едно професионално представяне. А свършената работа действително беше професионална, особено за такава малка фирма като „Феър Систъмс“. Имаше няколко наистина внушителни клиенти: Пентагонът, НАСА, ДЕК, „Фраматом“, „Дойче Телеком“, „Старс Робък“, Кралските ВВС, нюйоркската полиция и други големи световни корпорации. Но както беше посочил Соренсън по време на съвещанието, те бяха закупили само по няколко системи. Никой не изгаряше от нетърпение да даде заявка за стотици машини, която наистина щеше да даде старт на „Феър Систъмс“.

Споменах това на Дейвид.

— Имате право. Това е следващото голямо предизвикателство. Но мисля, че е изключително постижение за една млада компания като нашата да има в списъка си такива клиенти. Особено само с шестима търговци. Веднъж да създадем продукт на разумна цена, и заявките ще завалят. Трябва да накарате Рейчъл и момчетата й да измислят нещо, което да струва по-малко от двайсет и пет хиляди долара, и после ще видим какво можем да направим.

Това беше вярно, той бе свършил добра работа.

— Но дори и с продукта на текущи цени, аз съм сигурен, че ще успеем — продължи Дейвид. — Например в момента осъществявам сделка с „Онада Индъстрийз“, която ще ни носи големи проценти от авторски права през следващите няколко години.

— Кои са те? — запитах.

— Японска компания за производство на електроника за развлекателния бизнес. В момента развлеченията са област, в която сме много слаби. Разработихме съвместно с „Виртуал Америка“ една система, но това е всичко. Една компания на име „Виртуалити“ в Лестър държи здраво пазара в момента. Това е нашият шанс да пробием. И така, правя сделка, в която ние ще работим заедно с „Онада“, за да ги подпомогнем да разработят своя система за развлечения с виртуална реалност, която ще ги изведе напред.

— Чудесно — казах. — Това е много добра възможност.

— Надявам се скоро да приключа сделката. Следващата седмица ще пристигнат тук за обсъждания — изрече Дейвид и в същия миг съжали за думите си.

— О, много добре. Надявам се да се запозная с тях.

— О, не мисля, че трябва да си създавате излишни главоболия.

— Ако „Онада“ станат най-големият ни клиент, трябва да се запозная с тях. Бих искал също така да се запозная с документацията по сделката. Знаете, че Ричард не би пропуснал срещата — казах. — Всичко, което искам, е да проследя развоя на нещата. Няма да се бъркам.

— Добре. Срещата е насрочена в девет следващия понеделник — съгласи се неохотно Дейвид.

— Това е. — Изправих се, но той ме спря.

— Марк?

— Да?

— Исках да ви питам дали ще дойдете на вечеря в събота? Поканил съм също така Рейчъл и Уили.

— Благодаря ви — отвърнах, осъзнавайки, че трябва да жертвам уикенда си с Карън. Не можех да отхвърля поканата му, макар и да подозирах, че цели нещо. — Ще се радвам да дойда.

Беше шест и половина и бях уморен. Имаше обаче още едно нещо, което исках да свърша, преди да се прибера. Върнах се в залата. Всички още си бяха по местата. Рейчъл разговаряше с Анди, полумъжът полумомче, когото бях видял да излиза от залата на проекта „Платформа“. Той ме видя и побърза да се отдалечи. Под очите си имаше дълбоки сенки и торбички, а ризата му се бе измъкнала от панталоните. Майка му със сигурност не би се зарадвала на вида му.

— Рейчъл?

— Да? — Тя ме изгледа право в очите, лишавайки ме от всякакво желание да разпитвам за проекта „Платформа“.

Това можеше да почака.

— Искам да науча колкото мога повече за програмирането и виртуалната реалност — казах.

— О, така ли? — възкликна, опитвайки се да скрие усмивката си.

Не ми беше много лесно да отправя подобна молба. Но аз знаех, че в компютърния бизнес има много мениджъри, Дейвид в това число, които нямаха и понятие как работеше компютърът и как се програмираше. Не исках да съм като тях.

Рейчъл посочи специалистите в залата.

— Тези хора са прекарали години в създаването на програми. Не е нещо, което се усвоява за един дъждовен уикенд.

— Знам — отвърнах. — Но сигурно има някакви ръководства. Все ще схвана нещичко как постъпва човек, когато иска да напише програма. Как организираш програмистите, кое е възможно, кое — не. Всяко нещо, с което разполагаш за предисторията на виртуалната реалност, ще представлява интерес за мен.

Рейчъл ме изгледа скептично.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Много е важно за мен.

Замисли се за момент, сетне измъкна две книги от лавицата си: „Изкуството на компютърното програмиране“ от Кнут, и „Виртуалната реалност сега“ от Лари Стивънс.