Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Тук съм, за да вземам решения — казах. — Може и да не ти харесват, но ще трябва да свикваш с тях. А за да вземам решения, на мен са ми нужни факти. Ти скри факта, че Ричард не е бил съгласен с проектодоговора с „Онада“. Компанията просто ще спре да функционира, ако ти не престанеш да действаш по този начин.

Той удари с ръка по масата.

— Компанията изобщо ще спре да функционира, ако я ръководят шепа аматьори! Ние сме изправени пред фалит, за бога! Една успешна сделка с „Онада“ е единственото ни спасение.

Запазих спокойствие.

— Дейвид, от този момент нататък няма да прощавам укриването на информация от мен. Ясно ли е?

Дейвид се обърна и си излезе.

Почувствах се изолиран. След няколко минути неуспешни опити да се съсредоточа върху числата пред себе си, аз се изправих и отидох при Рейчъл.

Тя беше в кабинета си; разговаряше с Кийт. Той се стресна, като ме видя. Господи, сега трябваше да свиквам и с поста на директор!

Рейчъл имаше уморен вид. Лицето й беше бледо, а очите й бяха потъмнели зад стъклата на очилата. Сигурно работеше без почивка.

— Видя ли демонстрацията тази сутрин? — запитах.

— Не — отвърна тя. — Сигурно съм я пропуснала. Но подочух нещичко. Разбира се, в тая сграда човек не може просто да си подаде главата от прозореца и да погледа.

— Е, Дуги беше там и цяла тълпа протестиращи от лигата. И пресата, и телевизията. Дуги е разказал за нещастния случай с Бърджи.

Рейчъл подскочи като ужилена.

— Не!

— Това ще навреди на репутацията ни.

— Така е — съгласи се тя.

Въздъхнах.

— Наистина само това ни липсваше. — Погледнах я. — Искам на всяка цена да разбера какво наистина се е случило.

— Добре. При следващото ми пътуване до Калифорния ще проверя, обещавам.

— Често ли отскачаш до Калифорния? — запитах изненадано.

— Понякога.

— И с кого се срещаш?

— О, с различни хора.

Уклончивостта й ме подразни.

— Добре, при следващото си пътуване провери какво се е случило. Но се погрижи да е колкото е възможно по-скоро.

Тя кимна.

— Дейвид ми каза какво си направил в понеделник. Постъпил си правилно, като си ги отрязал — продължи. — Не можем да дадем кода независимо колко ще ни платят.

— Благодаря ти. — Подкрепата й беше особено ценна за мен.

— Но мисля, че Дейвид направо е бесен. Лошо си го настъпил, а той не прощава такива неща.

— Да, знам. Току-що си разменихме по някоя мила дума. Той обаче не беше особено любезен и с твоите хора сутринта. Какви бяха всички тия приказки, че ви трябвали два месеца да дооправите драйверите на Феър Рендър? Нали ви чух тримата да споменавате, че са ви необходими само четири дни?

Тя се поколеба и леко се усмихна.

— В действителност решихме проблема в шест тази сутрин.

Това обясняваше тъмните кръгове под очите й.

— О! — възкликнах. — Тогава защо каза на Дейвид, че са необходими два месеца да се решат проблемите?

— Защото не можем да пуснем Феър Рендър на първи юни.

— Защо не?

Рейчъл започна да се върти неудобно на мястото си. Смачка цигарата си в една празна чаша и веднага запали нова.

— Това е свързано с проекта „Платформа“ и „Дженсън Компютър“.

— Разбирам — произнесох, усещайки как раздразнението ми нараства. — И ти не можеш да ми кажеш нищо за това?

— Не. Съжалявам. — Тя се поколеба, но накрая се реши: — Той пристига днес.

— Кой?

— Дженсън.

— Какво! Самият Карл Дженсън?

— Да. Карл Дженсън. Точно така.

Дори и аз бях слушал за Карл Дженсън. Той беше легендата на корпоративна Америка. Компанията му беше една от първите, пуснала клонинги на персоналните компютри на Ай Би Ем в началото на осемдесетте, и след пет години той бе изградил компанията „Дженсън Компютър“ с продажби, измерващи се в милиарди долари. Беше постигнал всичко това със стил и беше един от любимците на „Бизнес Уийк“ и „Форчън“. И, разбира се, „Дженсън Компютър“ беше най-важният клиент на „Феър Систъмс“. Нашето оцеляване зависеше от него.

— Защо не си ми казала досега?

— Не ми дойде на ума.

Разбира се, че й беше дошло на ума.

— О, хайде, Рейчъл.

Тя ме погледна право в очите.

— Ами, работата е там, че той изобщо не искаше да се среща с теб, но аз го убедих, че това е добра идея и че би трябвало да се срещнете.

Това ме накара да се чувствам някъде над двата метра. Наистина беше голяма работа шефът на компанията наш най-голям клиент да не иска да се среща с мене.

— Какво толкова има против мен?

— Ти си от Ситито. А той го ненавижда. Всъщност ненавижда Уолстрийт, но това е едно и също, нали?