Майкл Ридпат - Борсов посредник

Не беше лъжа.

— Защо?

— „Дженсън Компютър“ направи страхотен бум през осемдесетте. Дженсън беше герой. Но през последните две години цените на персоналните компютри продължаваха да падат до пункта, където дори и неговата компания започна да губи. Той беше хванат между пресата на Ай Би Ем и „Компак“ отгоре и масовата продукция на тайванците и корейците отдолу. Преди две години закупи една компания производител на чипове, но това не му се отрази добре. Трудно е да се каже какво ще е бъдещето на компанията. Така че цената на акциите му падна. — Изтръска пепелта си в чашата от кафето. — И Уолстрийт иска главата на Дженсън. Той е човек от вчерашния ден. Минало.

— А това не му харесва?

— Определено. Карл не желае да е минало, преди да е навършил четиридесетте.

— И защо е тук?

— Да разговаря за няколко неща, върху които работим заедно.

— Като например проекта „Платформа“?

Рейчъл беше наясно, че вече няма смисъл да го крие.

— Рейчъл, ще ми кажеш ли, по дяволите, какъв е този проект „Платформа“? Трябва да знам.

— Не мога да ти кажа. Съжалявам, но просто не мога. Карл Дженсън беше особено настойчив по този пункт. Тревожи се заради връзките ти със Ситито и от факта, че ще си тук само три месеца. Направо е луд на тема секретност. Трябва да ми вярваш. — Тъмнокафявите й очи бяха особено настойчиви. — За всички е най-добре да не ти казвам нищо.

— Добре. А Дейвид знае ли? — Това беше детинско, но не исках Дейвид Бейкър да знае тайни, неизвестни на мен.

— Не. Знае само, че групата съществува, но не му е известно нищо за нея. Единствените хора, които знаят, сме аз, Кийт, Анди и Соренсън.

— Соренсън знае за това?

— Да, мисля, че Ричард му каза. Разбира се, преди това го съгласува с Дженсън.

— А ти не можа да го съгласуваш с Дженсън заради мен?

— Казах ти. Опитах. Но той не искаше и да чуе.

Отпуснах се в стола си за момент и се замислих. Неведението ми относно проекта „Платформа“ направо ме изкарваше от кожата. Но аз никога не бях позволявал емоциите да се намесват в работата ми като борсов посредник и сега също не бих го позволил. Имах доверие на Рейчъл. Вярвах, че неохотата й да сподели с мен се дължеше на факта, че тя се бои за успеха на проекта. И макар да не знаех какво представлява той, разбирах, че е извънредно важно за нас да успее. И въпреки това щеше да ми е безкрайно трудно да ръководя компанията, без да знам нищо за най-важния й контракт.

— Добре — заявих най-накрая. — Но те моля да имаш грижата да го убедиш, че трябва да ми има доверие. Ако искате да ръководя добре компанията, трябва да знам какво става в нея.

Рейчъл се ухили.

— Добре. Знаех, че ще ме разбереш. Ще направя всичко възможно да си промени мнението за теб. — Тя се изправи. Спря и хвърли поглед към ризата и панталоните ми. — Между другото, радвам се, че днес не си сложил костюма си.

Не можах да сдържа усмивката си. Небрежно облечената жена пред мен щеше да се срещне с една от легендите на изчислителната техника и ми даваше съвет как да се обличам. Най-смешното беше, че сигурно имаше право.

Седях в кабинета си и чаках. Рейчъл ми беше казала, че ще дойдат двамата с Дженсън по някое време след три. Вече минаваше пет и половина. Два часа и половина бях седял зад бюрото си, без да свърша почти нищо. Ед ми беше оставил съобщение, но нямах желание да разговарям с него. „Харисън Брадърс“ ми се струваше нещо много далечно в момента.

Обадиха ми се двама журналисти, които искаха информация за твърденията на Дуги. Заявих им, че сме получили писмо от човек, който ни известява, че ще заведе иск срещу нас, но е предпочел да се откаже, и че нямам какво повече да кажа по случая. Ограничих се с възможно най-малката информация.

Позвъних на Карън:

— „Харисън Брадърс“.

— Здравей. Аз съм.

— О, здравей. Какво става?

— Можеш ли да хвърлиш един поглед на ценните книжа на „Феър Систъмс“ заради мен?

— Задръж така. — След няколко секунди се обади: — Три долара! Какво се е случило?

Разказах й за демонстрацията.

— Сега ще проверя дали няма някакви вести по Ройтер за случая. Да, ето ги.

Тя ми ги прочете. Бяха само няколко изречения, в които се споменаваха „непотвърдени сведения“ за някакъв фатален нещастен случай след игра с виртуална реалност.

— Звучи ми доста неясно — каза тя.

— Само да го зърне Уагнър и ще ни побърка клиентите — казах мрачно. — Плюс това е идеалната възможност за онзи, който трупа от акциите ни, да закупи още.