Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Така ли? Имам проблеми със съня.

— Коя е причината?

— Смъртта на Ричард. Изглежда, когато толкова млад човек си отиде, това просто те кара да мислиш за собствената си смърт. — Погали ми ръката. — Съжалявам. Малко е егоистично, нали? А за теб сигурно е още по-мъчително.

— Не, всичко е наред. Трудно е за всички хора в нашето положение. А и аз те запитах.

— Работата не помага — каза тя. — В нашия отдел всичко е с главата надолу. Само политика и никакъв бизнес. Но аз се опитвам да стоя настрани и само пиша квитанции.

— Сигурен съм, че това е най-добрият начин.

— И аз се надявам. Изглежда, върши работа. Боб Форестър в последно време ме похвали един-два пъти.

— Добре. Всичко ще е наред. Не се тревожи.

— Ами подозирам, че това ми предстои. Тревожа се за Сали.

— И тя ще се оправи — изрекох, без да съм убеден.

Карън се усмихна.

— О, случи се и нещо смешно. Спомняш ли си Питър Тусън от Женевско-лозанската банка?

— Май че си го спомням. Не разговаряхте ли с него на онова празненство?

— Точно така. Непрекъснато иска да ме води някъде. Казва, че бил взел билети за балет следващата седмица. Искам да кажа, че ми е трудно да му откажа. В края на краищата е един от най-добрите ми клиенти.

Припомних си мъжа, с когото се бях запознал бегло онази вечер. Изпитах облекчение.

— Е, по мое мнение не трябва да му отказваш.

Тя се изсмя.

— Няма. Но той е толкова досаден. И си е направо дете.

Навъсих се. Това вече беше прекалено.

— Разликата ни е само година — възразих.

Карън се смути.

— Знаеш какво исках да кажа. Той изглежда много по-малък от теб. — Тя беше малко по-възрастна от мен, но понякога се държеше така, сякаш беше десет години по-млада от мен. Това ме дразнеше и тя го знаеше.

— Е, поне се радвам, че не беше другият. Нали се сещаш, онзи, дето ръководи бюрото им в Лондон. Той направо си е загубил ума по теб.

— А, да. Анри Бурже. Е, той вече е моят тип — лукаво ми се ухили тя.

— Той има безупречен вкус при избора си на архитекти — отбелязах.

— Знам. Онази сграда беше безупречна, нали? — Карън се изсмя. — Сградата им в Ню Йорк е грозна като тази.

— Внимавай само да не те спипам с някой швейцарски тарикат! — пошегувах се аз.

Тя се усмихна и отпи от виното си.

— Всъщност, изглежда, че вече съм я загазила здравата.

— Какво искаш да кажеш?

— „Харисън Брадърс“ гъмжи от шотландски полицаи. Непрекъснато задават въпроси.

— Наистина ли?

— Да. Проверяват всичките ми клиенти, за да разберат дали някои от тях не притежават акции на „Феър Систъмс“ и дали не съм разговаряла с тях на тази тема.

— Не съм изненадан. Те проверяват всичко. В края на краищата работиш с американските пазари.

— Да ти кажа право, едва ли има човек сред клиентите ми, който да е чувал за „Феър Систъмс“. Глупаво е. Искам да кажа, че не знам нищо за компанията.

— Казах го на полицията. Може би сега вече ще ми повярват.

— И аз се надявам да престанат с разпитванията си. В нашия бизнес не е приятно да свързват името ти с такова разследване. — Отново отпи от виното си. — Кога ще заминеш за Шотландия?

— Неделя вечер. Мислех да прекараме уикенда заедно.

— О, Марк, толкова съжалявам. Обещах на мама пак да я посетя тази седмица.

— Добре — съгласих се разочаровано. Бях се надявал да прекарам малко време с Карън, преди да започна тримесечното си изпитание в Шотландия. Но знаех колко е опасно да се намесвам във взаимоотношенията й с майка й.

— Хайде — каза тя. — Дай да ти видя ръката и след това да си лягаме.

След като смени внимателно превръзката ми, ние си легнахме и се любихме. Беше разочароващо. Това ме разтревожи. Макар да ми помогна след смъртта на Ричард, вече не я чувствах близка.

— Така че искам да изляза в отпуск следващите три месеца. Неплатен, разбира се. — Изгледах Боб Форестър право в очите, докато произнасях тези думи.

Той се обърна към възбудения французин до себе си:

— Какво ще кажеш, Етиен?

— Не съм съгласен — отвърна му. — Сега имаме нужда от всички опитни търговци, с които разполагаме. Ако пуснем Марк, скоро няма да остане нито един.

Форестър се извърна към мен.

— Той има право, не мислиш ли?

— Не бих ви молил за това, ако не беше толкова важно за мен — отвърнах. — „Феър Систъмс“ е всичко, което е останало от брат ми. Дължа му го, както и на себе си, и искам да доведа нещата докрай. — Знаех какво ще ме запита и изпреварих въпроса му. — През последните няколко месеца получих много предложения, но до този момент не съм приел нито едно от тях.