Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Обади ми се, ако разбереш нещо.

— Разбира се — каза той. — Аз също съм любопитен. Надушвам нещо.

Петък беше последният ми ден. Прекарах го заедно с Ед, като оглеждахме пазарите, проверявахме съществуващите ми позиции и разглеждахме няколко нови. Всички позиции, които бях заложил, трябваше да бъдат солидни дългосрочни търговии, които да оцелеят и при най-тежките сътресения на пазара.

Пробвах „Бондскейп“, за да получа представа за пазара след катастрофата три седмици по-рано. Беше наистина изумително да видя как пазарът действително се раздвижи. Това обаче, което ме впечатли най-много, беше начинът, по който голям брой взаимовръзки, разклатени сериозно след зловещото обявление на Грийнспан, бавно се завръщаха към нивата си отпреди бедствието. Например сградата „Рено“ бе възвърнала предишната си височина. Това означаваше един милион долара печалба за бюрото ни. Това бяха добри пари, които не исках да подлагам на риск, така че продадохме облигациите си. Бяхме си възстановили половината от загубите. Боб Форестър все още имаше резерви към „Бондскейп“, но не можеше да отрече, че системата работи безупречно.

Търговията с дву- и десетгодишни съкровищни бонове трябваше да продължава, така че аз запазих позицията, като съгласувахме с Ед едно ниво, на което вече можеше да продава. Казах му да ми позвъни, ако се случи нещо, или да се обърне към Грег. Страхувах се Етиен да не му скрои някой мръсен номер.

Грег ми пожела късмет във временната ми кариера и обеща да наглежда Ед.

Отидох до водоохладителя и си налях една чаша. Карън говореше на телефона и изрече само с устни „късмет“. Огледах за последен път борсовия салон и напуснах, за да стигна навреме за последния самолет за Единбург.

И така, започвах кариера като изпълнителен директор на високотехнологична компания.

Паркирах доста нервен беемвето на паркинга пред фабриката. Това ми беше първият работен ден на работно място, съвсем различно от досегашното. Страхувах се, обаче бях решен да проумея какво кара „Феър Систъмс“ да се движи и после да я накарам да се задвижи още по-добре.

Съвещанието беше насрочено в девет. Щеше да се проведе в залата за конференции. Съветът се състоеше от Рейчъл, Дейвид, Уили и двама неизпълнителни директори, Соренсън и Найджъл Йънг. Йънг беше много известен в Шотландия, директор на изтъкнатата единбургска търговска банка на „Мюир Кемпиън“ и неизпълнителен директор на половин дузина други шотландски компании. Беше висок и изтънчен, с едва доловим шотландски акцент в сладникавия си глас на възпитаник на държавно училище. Ричард ми беше споменавал, че той нямал нито представа, нито одобрявал „високите технологии“ и се доверявал на Соренсън за всичко.

Атмосферата беше официална. Всички носеха костюми, освен Рейчъл, която беше навлякла една широка черна блуза над черни джинси. Соренсън мигновено наложи авторитета си.

— Това е първата среща на съвета на директорите след смъртта на Ричард — започна мрачно той. — Знам, че смъртта му беше жесток удар за всеки човек в тази компания, включително и за хората около тази маса. Няма да отдаваме формално уважение на паметта му. Всички го познавахме добре. Но сега ние сме длъжни да гледаме напред. Ричард имаше цел, която ни завеща да постигнем. Предстоят ни няколко много трудни месеца, но ако се стегнем, можем да осъществим мечтата му. — Той направи пауза, за да осъзнаем значението и важността на думите му. Около масата цареше мълчание. — А сега, дневният ред.

За няколко минути бяха приети две официални решения.

— И така. Как върви планът с продукцията ни, Рейчъл?

— При повечето главни проекти сме в крак или дори сме изпреварили графика. Новите виртуални очила минаха успешно бета-тестовете. Има още един-два проблема, но лесно ще ги решим. Новият ни симулационен мениджър Феър Сим 2 трябва да е готов за експедиция през юли. А при Феър Рендър графичната система има още няколко бъга за отстраняване в софтуера, но повтарям още веднъж, нищо сложно.

Внезапно осъзнах, че тя не беше споменала мистериозния проект „Платформа“.

— Много добре. Значи хората продължават да работят упорито дори след смъртта на Ричард.

— Бих казала, че те дори работят още по-упорито — изрече предизвикателно Рейчъл.

— Дейвид?

— Непрекъснато ни звънят клиенти, които питат какво ще правим, след като Ричард вече го няма. Никой от тях не се е отказал и искат да ни дадат възможност. Вече съм ги уверил, че сме в състояние да доставяме качествена продукция без Ричард.