Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Обеми като този сочат, че или някой крупен акционер разпродава на множество дребни купувачи, или че някой си е сформирал дял, закупувайки от множество дребни продавачи. При нормални условия продажбите от крупен акционер карат цените да падат, а стабилните покупки от един източник вдигат цените.

— Значи трябва да има голям продавач? — запитах.

— Възможно е. Като гледам диаграмата, бих предположил, че става дума за около двадесет до тридесет процента купувани или продавани само от един инвеститор. Кой притежава толкова голям дял?

Замислих се за миг.

— По онова време само Ричард. А аз знам със сигурност, че не е продавал никакви акции. Всички първоначални акционери подписаха задължение, че „Феър Систъмс“ става публична, за да не продават акциите си в продължение на две години.

— Значи щом нямаме крупен продавач, тогава имаме крупен купувач.

— Това няма ли да се покаже на регистъра за акциите? Не са ли длъжни инвеститорите да информират Комисията по ценните книжа и борсите, когато закупуват десетпроцентов дял?

— Пет процента — поправи ме Стив. — Технически си прав, но е лесно да се укрие, особено ако брокерът ти се обърне на другата страна. Комисията в този случай е с вързани ръце.

— И ти мислиш, че „Уагнър Филипс“ са способни на такова нещо?

— При тяхната репутация по-скоро би ме удивило обратното.

— Тогава как ще обясниш този срив в цената? Това голямо изкупуване не би ли вдигнало цените?

— Трябва да е било манипулирано. „Уагнър Филипс“ вероятно са понижили изкуствено цената за предпочетения си купувач. Вероятно сплашват клиентите да продават.

— Защо ще го правят?

— Зависи кой е купувачът.

— Сигурен ли си, че този спад в цената не е просто резултат на страха на инвеститорите, че „Феър Систъмс“ може да банкрутира?

— Има ли вероятност да се стигне дотам? — запита Стив.

— Да предположим.

— Но няма такава информация, нали?

— Не. Единствената лоша вест беше за смъртта на Ричард, но ние разглеждаме движението на цената преди това.

— Е, инвеститорите явно са се стреснали от нещо. Освен това са били подтиквани, вероятно от страна на „Уагнър Филипс“. А тези обеми сочат, че някой изкупува от известно време доста акции. Не, аз бих се обзаложил, че акциите ви се манипулират в полза на един купувач.

— Тогава как можем да разберем кой е този купувач?

— Ще се опитам да разбера.

— Благодаря ти, Стив.

— Да, а между другото защо не се пробваш при страхотната Карън Чилкът? Тя има добри връзки на американските пазари. Познаваш я, нали?

— Да — отвърнах, прикривайки усмивката си.

Запътих се към Карън. Тя пишеше квитанция. Колкото повече ценни книжа продадеш, толкова по-дебел плик на заплатата.

— Шибан педал! — Джак Тенко тресна телефона. — Хей, Карън! Ти си имаш приказка с Форестър. Не можеш ли да го убедиш да ни предостави нормален търговски лимит?

Тя дори не го чу.

— О, хайде, Карън! Всички знаем, че очите му изтичат по задника ти.

Тя му се усмихна любезно.

— Джак, ако аз бях Боб Форестър, нямаше да ти позволя да търгуваш повече от два пакета от най-фасулските акции на ден. А сега би ли проверил тези цени, ако обичаш?

Отправих към Тенко убийствен поглед.

— Проблеми ли имаш? — попита той, повдигна рамене и се обърна към екрана си.

Сали, която седеше между нас, едва сдържа смеха си.

Карън вдигна поглед и се ухили, щом ме забеляза.

— Господи, а аз си мислех, че вече му е омръзнало. Какво правиш тук?

На работното място двамата с нея обикновено избягвахме контакти.

— Стив Шварц ме изпраща при теб.

Обясних й теорията му. Тя се навъси и поклати глава.

— Страхувам се, че по-голямата част от този технически анализ е безполезен. Цената е паднала, защото компанията е загазила. Толкова е просто.

— Но как са научили за това инвеститорите?

— Казва ли ти някой? Някой си срещнал някого си на някаква конференция и разменили по някоя клюка. Пазарите надушват такива неща. Това е една от главните причини, поради които функционират.

— Но какво ще кажеш за обемите? Стив твърди, че това е крайно необичайно. Анализът на Ричард показва, че това е странно.

— Поразпитах вече. Никой нищо не знае. Съжалявам, Марк.

— Можеш ли да направиш още един опит?

Тя се усмихна и вдигна рамене.

— Добре, само заради теб. — Вдигна телефона.

Върнах се на бюрото си. След два часа отново отидох при Стив и Карън. Не бяха открили нещо странно.

Дадох на Стив номера си в Гленротс.