Майкл Ридпат - Борсов посредник

Не беше много деликатно, но не беше лъжа. Бях отхвърлил предложението на Бари да постъпя на работа в Женевско-лозанската банка. При пазара на облигациите вестта за успеха бързо се разнася. Също и тази за нечий провал, разбира се, за щастие до този момент не ми се беше случвало такова нещо. Загубите ми от „черния вторник“, както беше наречен денят, когато Грийнспан бе вдигнал рязко лихвените проценти, бяха нищо в сравнение с онова, което бяха претърпели колегите ми.

— Добре, три месеца, но само толкова. На първи август те искам на бюрото ти, или там ще седне друг. И да внимаваш Ед да не се издъни.

— Но, Боб… — започна Етиен.

Форестър се изправи и се върна на бюрото си.

— Благодаря ви — изрекох и излязох.

Казах на Ед. Той възприе новината със страх и възбуда. За него щеше да бъде чудесна школа. Щеше да му даде възможността да търгува свой собствен пакет за известно време. Вярвах, че няма да се изложи.

Обадих се на Соренсън да му съобщя решението си.

— Това е наистина чудесно — каза ми той. — Можеш ли да дойдеш тук следващия понеделник?

— Ще дойда.

— Добре, имаме нужда от теб.

Усмихнах се, докато затварях телефона. Знаех, че просто се опитва да ми вдъхне кураж. Но и това ми беше достатъчно.

Исках да се възползвам от възможността да разуча ситуацията около акциите на „Феър Систъмс“ през последните няколко месеца. Ричард беше смятал това за важно, а и Доналдсън беше на същото мнение. Макар и Карън да не бе успяла да дочуе каквито и да било слухове на пазара, имаше още един човек, с когото можех да поговоря.

Стив Шварц седеше през няколко бюра от Карън. Беше къдрокос американец, с голямо шкембе и двойна брадичка. Беше търгувал акции на дребни компании за „Харисън Брадърс“ в Ню Йорк, преди да дойде в Лондон, за да прави същото с дребни европейски компании. Макар и да беше в Лондон вече от година, още се чувстваше несигурен с европейския начин на боравене с малки обеми ценни книжа.

Казах му какво ми трябва и той с радост се съгласи да ми помогне. Погледна копието от анализа на Ричард.

— Това е впечатляващо — отбеляза той. — Никога не съм виждал някого да върши такова нещо.

— Има ли логика?

Замисли се за момент.

— Предполагам. Той е сверявал схемите на цената и обемите при акциите на „Феър Систъмс“ спрямо тези на подобни компании в първите им шест месеца продажби. Мисля, че според него съществува деветдесет и пет процентна вероятност нещо извън пазара да въздейства на акциите му. — Изучава ги още една минута. — Ха. Мога ли да задържа това?

— Ще ти дам копие.

— Добре. Бих искал да пробвам тези анализи при някои от моите ценни книжа.

— Но прав ли е той? Има ли наистина нещо странно в начина, по който се търгуват акциите на „Феър Систъмс“?

— Според анализа му, да. Но нека хвърлим един поглед.

Натисна няколко клавиша на компютъра си и на екрана се появи сложна графика. Замислено подсвирна през зъби:

— Господи, това е направо изумително!

— Какво му е изумителното? — Бях свикнал със сложните графики на облигациите.

— Ето, виж тук. — Той посочи върху графиката. — Така, книжата са вървели наистина добре през първите няколко дни. Над двайсет процента при добър обем от десет долара до дванайсет. Това е било през ноември миналата година. До февруари всичко е наред. — Посочи едно плато върху графиката, което вървеше при цена дванадесет долара. — Няма нищо изненадващо, че в ценни книжа с този обем няма раздвижване. Всъщност това си е съвсем нормално. И изведнъж през февруари започват да падат, виждаш ли? — Линията действително започваше да се накланя, от дванайсет долара до шест през април, а после с още един долар и половина до четири и половина. — Имаше ли някакви събития, които да обясняват тоя срив?

— Никакви. Докато, разбира се, Ричард не загина. Това обяснява последния срив.

— Не, изненадващ е спадът от февруари до април. Цифрите за обемите изглеждат странни. Ето, виж тези — посочи ми поредица стълбчета под графиката. — Тези обеми са високи. При действието на тази цена на акциите и само един реален брокер човек би очаквал далеч по-малки реализирани обеми. Нека да проверя отпечатъците.

— Отпечатъците ли?

— Да. Ето, този екран ти показва размера на всеки „отпечатък“, тоест всяка извършена търговия. Почти всички са само по неколкостотин акции, или може би около две хиляди. И брокерът всеки път е „Уагнър Филипс“.

— И какво всъщност става?

Той се отпусна на стола си и разтърка брадичката си. Разчитането на движението на цените беше стихията му. Зачаках.