Майкл Ридпат - Борсов посредник

— Мога ли да си помисля?

— Разбира се — отвърна той. — Но мисли бързо. В петък чакам отговора ти. Следващия понеделник ще има съвет на директорите и бих искал да те представя като действащ главен директор там. Дотогава ще остана тук да движа нещата.

Паркирах беемвето на тиха улица в Толкрос — уютен квартал с жилищни сгради в Единбург на юг от замъка. Смеещи се студенти минаха по пътя. Познавах бегло района. Навремето Ричард бе държал стая под наем тук.

Рейчъл ме поведе към голяма жилищна сграда. Влязохме в тесен коридор и се качихме по стълбите. На третия етаж спряхме пред врата с надпис „Д. Фишър“. Тя натисна звънеца.

Дуги отвори вратата. Беше слаб, но мускулест. На ръката му имаше татуировка. Светлокестенявата му коса беше подстригана много късо, лицето му бе изпито, а под тъмнокафявите му очи имаше дълбоки сенки.

— Какво, по дяволите, правите тук?

— Просто се отбихме — отвърна Рейчъл.

Той ме огледа и рязко попита:

— Кой е тоя?

— Това е Марк Феърфакс, братът на Ричард. Той е новият главен директор на компанията.

За момент бях отблъснат от така произнесеното си описание. Соренсън трябва вече да бе съобщил на Рейчъл за предложението си.

— За какво си го довела? — Дуги изобщо не криеше неудоволствието си да ме види.

— Иска да разговаряте.

— Е, аз пък не желая да разговаряме. Писнало ми е от разговори с хората. Вчера полицията ми загуби два часа с глупостите си.

— Дошъл съм да ви питам за бележката, която сте изпратили на брат ми — казах.

— Защо? Нали сте я чели?

— Дуги, знам, че сте член на „Прекрасният стар свят“. Известно ми е също така, че имате съвсем лошо мнение за виртуалната реалност. Дошъл съм, за да разбера в какво точно се състои то.

Фишер ме огледа подозрително.

— Е, ще говорим ли? — попитах.

Той се поколеба, после кимна. Видя, че съм сериозен.

— Добре. Седнете. — Посочи ми един стар кафяв диван.

Жилището съдържаше само най-необходимото. Стените бяха покрити с плакати: „Спрете избирателния данък“, „Спасете стоманата на Шотландия“, „Бийте фашистите“. До камината имаше бюро. Беше единствената вещ в стаята явно докосвана от човешки ръце, с компютър, листове хартия и две кани за кафе.

— Мислех, че отричате тия неща — кимнах аз към компютъра.

— Отричам ги — отвърна той. — Но в тази война човек трябва да познава врага и да има достъп до оръжията му. Тази кутия е свършила доста хубава работа до този момент.

По линолеума се разнесе шум от кучешки лапи и едно едро куче се вмъкна в стаята. То подуши глезените на Рейчъл и после моите.

— Ела тук, Ханибал — изръмжа Дуги.

Песът се отдръпна и се отпусна в краката на господаря си.

Отпуснах се малко, но не отделях поглед от животното за всеки случай.

— И така, кажете ми защо „Феър Систъмс“ трябва да предотврати комерсиалното разпространение на системите ни с виртуална реалност?

Дуги ме стрелна с бърз поглед, опитвайки се да прецени дали интересът ми е искрен. Бях искрен.

— Виртуалната реалност е опасна — каза. — Това е нещо от рода на ядрената реакция. Едно голямо научно откритие от хора, които вярват, че то ще допринесе за доброто на човечеството. Но това откритие може да причини страхотни вреди. Ние не сме в състояние да върнем обратно духа в бутилката, но до този момент горе-долу успяваме да го контролираме. При виртуалната реалност обаче ще са необходими далеч по-големи усилия.

— Но какво й е лошото на виртуалната реалност? Тя не убива хора. Притежава огромен потенциал за полезни дейности.

— Не убива хора ли? — изсумтя Дуги. — Какво ще ми кажете за онова нещастно момче с мотоциклета?

— Знаете много добре какво имах предвид.

Очите му проблеснаха за пореден път, но той вече бе сигурен, че любопитството ми е искрено.

— Разбира се, днешните тромави железарии не представляват кой знае каква заплаха, но те не създават виртуална реалност, отговаряща на действителната. Човек лесно може да се убеди, че броди в някакъв картонен свят. Скоро обаче виртуалната реалност вече няма да може да се различава от действителната и това ще бъде крайно опасно. Пред действителността хората ще предпочитат нейната съвършена имитация. Достатъчно е само да добиете представа за разпространението на порнографията по Интернет, за да разберете какво ще се случи. Не съм моралист, но тук не става дума за изкуство или за свободата на медиите. Тук става дума за психопати и перверзни типове, които ще изнасилват и ще измъчват жертвите си. И щом започнат във виртуалната реалност, ще продължат и в реалния свят.